- Местоположението на храмовете на Посейдон и Клейто - отбеляза Филби замислено и разтърка мустаците си.
- Да. Платон разказва, че островът бил пет стадия в диаметър. Ако използваме гръцката система, това е малко над половин миля широчина. Но ако един атлантски стадий е по-малък, той все пак не може да е много по-малък, защото ‘‘Критий” казва, че на този остров имало много неща. Храмът на Посейдон е бил най-големият, дълъг един стадий, но освен него имало и други храмове, дворци, бани... Излиза, че островът бил пренаселен като Манхатън!
- Тогава колко голям - или по-скоро: колко малък - заключихте, че е бил един атлантски стадий? - попита Хогарт.
- Най-малко две трети от дължината на гръцкия - обясни Нина. - Около сто и двайсет метра. Което ще рече, че цитаделата е била над петстотин метра в диаметър, което, съпоставено с Храма на Посейдон, оставя още доста място.
Хогарт направи някои изчисления в тефтерчето си.
- При тези мерки излиза, че островът трябва да е бил... чакай да видим...
Нина мигновено направи сметките наум.
- Двеста и петдесет мили дълъг и над сто и шейсет - широк.
Хогарт писа нещо още известно време и накрая стигна до същия резултат.
- Хм. Това не би могло да се намира в Залива на Кадиз... тогава би трябвало да е Заливът на Кадиз.
- Но при изчисленията трябва да се отчете вероятността и от други грешки - каза Нина. - Размерите от три хиляди на две хиляди стадия, които Платон ни дава за островната централна равнина, са очевидно закръглени. Това може да е било преувеличено за ефект, ако не от Платон, то от египтяните, които се опитвали да впечатлят Солон. Смятам, че трябва да се вземе предвид фактор "грешка" от най-малко петнайсет процента. Може би дори двайсет.
- Някое друго предположение, госпожице Уайлд? - изгледа я Ротшилд със злобен блясък в очите.
- Дори и при разлика от двайсет процента пак излиза, че островът трябва да е над сто и деветдесет мили дълъг - добави Хогарт.
- Пак съществува вероятност от объркване, ако цифрите са конвертирани от различна цифрова база... - Нина усещаше, че ситуацията ѝ се изплъзва. - Не твърдя, че всичките ми изчисления са точни. Тъкмо затова съм тук - имам теория, която пасва на наличните данни, и искам... бих искала - поправи се тя - да ми се даде възможност да проверя тази теория.
- Едно сонарно проучване на целия Залив на Кадиз би излязло доста скъпичък начин за проверка - обади се самодоволно Ротшилд.
- Но ако съм права, ще съм направила най-голямото археологическо откритие след откриването на Троя! - възрази ѝ Нина.
- Ако пък грешите, факултетът ще е прахосал милиони долари в преследване на един мит, на една вълшебна приказка.
- Не искам да пилея ресурсите на факултета повече, отколкото вие го правите! Имам цялостна документация в подкрепа на теорията си, всичките исторически извори - прекарала съм две години от живота си да ги търся. И нямам намерение да ги споделям пред вас, щом не сте напълно сигурни, че съм права.
- Защо правиш това, Нина? - попита Филби.
Личната нотка във въпроса я изненада.
- Какво имате предвид?
- Имам предвид - каза Филби с израз на тъжно съчувствие върху лицето. - заради себе си ли преследваш тази цел... или заради родителите си?
Нина се опита да говори, но гласът ѝ спря в гьрлото.
- Познавах Хенри и Лора много добре - продължи Филби, - можеха да направят грандиозна кариера, ако не бяха заслепени от една легенда. Следя кариерата ти от времето, когато беше бакалавър, и някои от работите ти бяха забележителни. Лично аз вярвам, че имаш по-голям потенциал, отколкото дори баща ти. Но... си в опасност, ако тръгнеш по същата пътека, по която той и майка ти вървяха.
- Джонатан! - извика почти неволно Нина, връхлетяна от смесица от шок, обида... и болка.
- Съжалявам, но не мога да ти позволя да захвърлиш всичко, което си постигнала, за да... гониш вятъра. Такава скъпа грешка би причинила огромна вреда на репутацията ти, може би дори непоправима.
- Не ме е грижа за репутацията ми!
- Но нас ни е грижа за репутацията на този университет. - Върху тънките устни на Ротшилд се плъзна усмивка.
- Морийн - предупредително се обади Филби, преди да насочи отново поглед към Нина. - Д-р Уайлд... Нина. Родителите ти умряха заради това. Ако ги последваш, същото може да се случи и с теб. И за какво? Задай си въпроса честно - струва ли си да се умре заради една легенда?