Очите ѝ се отвориха и тя го погледна неразбиращо.
- Еди? Какво е станало?
- Кратката версия ли предпочиташ? Бум! Тряс! Дупка. Добре ли си?
Лицето ѝ се сгърчи от болка.
- Боли ме кракът...
- Тук може да последват още разрушения. Трябва да се измъкнем - ако тръгнем право нагоре, можем да стигнем до покрива и да намерим дупката.
- Получи ли се?
- О, да. Получи се. - Чейс хвана ръката ѝ. - Използвай тласкачите и давай нагоре. - Той се пресегна към своето устройство. - На три. Готови? - Кари кимна и той започна да брои...
Кари се насочи вертикално нагоре. Чейс остана.
- О, чакай, чакай! - извика той и се оттласна от пода след нея.
- Какво не е наред?
Чейс натисна с палец лоста за управление напред и назад. Не последва нищо.
- Хюстьн, имаме проблем. Тласкачите ми не работят.
- Да не би екипировката ти да е повредена?
- Ами, нещо такова. И аз попаднах на същата улика...
Тя почука с ръка по гръдния му кош.
- Говоря сериозно. Тези екипи са здрави - и ако са ударени толкова силно, че да е повредена една система, то със сигурност тя няма да е единствената пострадала. Работи ли кислородното ти снабдяване?
- Изглежда да, но... - Той спря. - Изчакай минутка. Или съм се напикал, или наистина има теч. - Той се размърда тромаво. В горната част на краката си усети студ и влага, вътре в костюма. - По дяволите! Влиза вода!
Сякаш по даден знак, между тях се издигна малко въздушно мехурче, докосвайки стъклото на шлема на Чейс, преди да отлети нагоре.
- Хвани се за мен и не се пускай - нареди му Кари.
Чейс се хвана за екипировъчния ѝ колан и тя включи тласкачите си; сбруята се опъна под допълнителната тежест при издигането.
- Намали - предупреди я Чейс, когато наближиха покрива. - Не искаш да се блъснеш в тавана, нали?
- А ти не искаш да потънеш, или греша? - Но тя все пак забави, вдигайки свободната си ръка над главата, докато докосна нещо твърдо. - Пристигнахме. Странно... Все още има въздушна възглавница, усещам я. - Тя се издигна, докато горната част на шлема ѝ се блъсна в тавана от слонова кост. Имаше достатъчно пространство, за да държи очите си над ватерлинията.
За нейна изненада, имаше светлина. Химическите факли продължаваха да си стоят там, поклащайки се на повърхността.
- Какво виждаш? - попита Чейс.
- Покривът е хлътнал на десетина метра от пробива, ето защо е останал по-малък въздушен джоб. - Тя се завъртя във водата. - Виждам една от крайните стени.
- Южната е, там, където бяхме. Трябва да излезем по другия път.
- Добре. - Тя се спусна още няколко стъпки надолу, дръпвайки Чейс със себе си, след което се оттласна напред към върха на покрива. Меката портокалова светлина на факлите я водеше към хлътналия и изместен участък от покрива.
- Внимавай, камъните сигурно са разместени! - предупреди я Чейс.
- Нищо чудно след такава експлозия... - Тя опипа внимателно тавана и осъзна, че взривът е разтрошил слоновата кост, оставяйки остри, стърчащи навън ръбове.
Неочаквано усети леко течение напред. Водовъртежът от частици се забави.
- Еди! Мисля, че го открих!
- Страхотно! Внимавай...
С пропукване един от огромните каменни блокове се поддаде на гравитацията и падна от мястото си, понасяйки след себе си отломки от слонова кост. Той се удари в задната част от костюма на Кари, изтласквайки я настрани.
Чейс я хвана за ръката и я избута нагоре.
- Мамка му! Добре ли си? - Той огледа екипа ѝ. Изпъкналата част, в която се намираха въздушните резервоари и вентилът, бяха смачкани и напукани като яйчена черупка. - Водолазният ти костюм е съсипан - можеш ли да дишаш?
Кари си пое притеснено въздух.
- Нещо не е наред - получавам въздух, но се диша по-трудно. Мисля, че регулаторът е повреден!
Чейс я хвана за ръката.
- Кари, успокой се. Вече сме почти извън храма. Веднага щом излезем, ще открием Хюго и ще се издигнем на повърхността. Петнайсет минути, според мен ще отнеме толкова. Само си пази въздуха и дишай бавно, става ли?
- Добре. - Тя кимна, но лицето ѝ издаваше страх.
Стигнаха до дълбокия отвор в тавана. Кари използва тласкачите, за да излезе от храма, като дърпаше Чейс със себе си. Водата изведнъж стана прозрачна. Чейс се огледа за светлини. Забеляза няколко почти веднага - но те не бяха познати.
- Друга подводница - каза Кари, гледайки отломките на водния съд. Въпреки разрушеното отделение за екипажа, секцията с батериите си оставаше херметически затворена, захранвайки безполезно прожекторите. - Куобрас!