- И тях ли се опитвате да убиете? - Изражението на Куобрас бе единственият отговор, който ѝ трябваше. - О, Господи.
- Както казах, не се гордеем с този факт, но това трябваше да се направи. И сега, благодарение на вас... Фрост изграждат последната фаза от грандиозния си план.
- И какъв точно е този план?
- Не знаем точните подробности. Никой от агентите ни не е успял да пробие достатъчно дълбоко в организацията на Фрост, за да открие истинската му цел. Но сме научили достатъчно, за да знаем, че фокусът на плана му не е само откриването на Атлантида, а откриването на определени атлантски артефакти. Но Братството е решено да не допусне никога това да се случи. - Той посочи към прозореца. - Наближаваме Златния връх.
Нина погледна навън и видя първата светлина на утрин- ното слънце, което се изкачваше над назъбения силует на Хималаите...
А на запад острият зъбер на средния от трите върха бе облян в ослепителна оранжева светлина, сякаш обхванат от пламъци. Дори пукнатините и жилките на голата скала, видими през чистата снежна покривка, изглеждаха като запалени, светлината проблясваше в тънките златни вени в студения камък.
- Мили боже - прошепна тя.
- Златният връх - каза Куобрас. - Местна легенда, която по общо мнение крие голямо съкровище. Аненербе вярвали, че е било свързано с Атлантида. Както и родителите ви.
Нина се сепна при споменаването на семейството ѝ, но Куобрас се обърна да даде инструкции на пилота. Хеликоптерът се спусна, носейки се между планините. Скоро се приземи на широка, покрита със сняг скална тераса.
- Лунната пътека - обяви Куобрас, когато скочи от хеликоптера и краката му потънаха в снега. - Никога не съм си представял, че отново ще видя това място.
Нина се загърна плътно в палтото си, докато слизаше след него, следвана от гардовете.
- Били сте тук и преди?
- Да, но мислех, че тук няма нищо ценно. Явно съм грешал. - Той сложи ръка на рамото на Филби. - Може би ние двамата е трябвало да прекараме повече време тук. Това щеше да ни спести много неприятности.
- И ти ли си бил тук? - обърна се Нина към Филби. Той издаде неопределен, почти изпълнен със страх звук на потвърждение.
- Заедно с родителите ви - обясни Куобрас. Нина го зяпна шокирана.
- Джовани, недей, моля те. Не е нужно да...
Куобрас го изгледа студено.
- Правил съм много неща, с които не се гордея, но признавам участието си в тях. Ти би трябвало да направиш същото... Джак.
- Джонатан? - Нина се изправи до него, без да я е грижа за гардовете. - Какво всъщност казва той? Идвали ли са наистина родителите ми тук? Какво знаеш?
Той се опита да извърне очи.
- Нина, съжалявам, аз...
Тя го хвана за сакото.
- Какво знаеш. Джонатан?
- Насам, д-р Уайлд. - Куобрас посочи към склона. Старкман я изблъска по-далеч от Филби. Въпреки студа, професорът се потеше.
Групата се движеше бавно нагоре; не след дълго вторият хеликоптер се приземи зад тях, разпръсквайки безброй ледени парченца. Куобрас водеше, изследваше внимателно скалите, докато се изкачваха. Най-накрая спря.
- Тук - каза той. Нина погледна в посоката, която сочеше. В първия момент не видя нищо, освен сняг и голи скали, каменни пластове, усукани вертикално от вековно геоложко налягане, но при по-внимателно вглеждане се забелязваше тъмен отрязък върху студения синьо-сив фон на планината.
Пукнатина в скалата, отвор...
В най-широката си част бе не повече от трийсетина сантиметра.
- Тук трябва да е имало друг разсед. Да донесат земекопните съоръжения.
Старкман даде нареждания. Само след минути от втория хеликоптер пристигнаха още десетима мъже. Те се заеха да разместват купчината камъни под снега с кирки. Отворът стана достатъчен за преминаване, но Куобрас заповяда на подчинените си да продължат да копаят.
- Трябва да е достатъчно широк, за да можем да поставим бомбата.
- Бомба? - зяпна Нина. - Каква бомба?
Той ѝ хвърли нетърпелив поглед.
- Това не е археологическа експедиция, д-р Уайлд. Тук сме, за да разрушим последната брънка към Атлантида. Никой никога няма да види онова, което лежи в сърцето на тази планина.
- По-лош сте и от талибаните - промърмори тя. - Те рушат ценни артефакти поради догматизма си. А вие го правите заради някаква безумна теория на конспирацията.