- Конспирация, която - радвам се да го кажа - ще завърши тук. Когато и последното място, свързано с Атлантида бъде унищожено, всяка следа от древните атланти ще изчезне веднъж завинаги.
- И после какво? Ще се оттеглите на Бахамите? Или ще продължите да убивате хората, които не харесвате, заради тяхната ДНК?
Куобрас не отговори, обърна се отново към разширяващия се отвор.
След още пет-шест минути работа, той най-сетне изглеждаше доволен.
- Донесете бомбата - заповяда той. - Влизаме вътре.
Хората му се върнаха към хеликоптера, а той поведе Старкман и Филби към пещерата. Нина тръгна след тях, пазена от двете страни от гардовете. Мощен лъч проряза тъмнината. Мястото приличаше на естествена пещера, разширена допълнително като проход, водещ в дълбините на планината.
- Насам - каза Старкман и насочи прожектора си настрани. Нина зяпна от изненада, когато видя онова, което той бе открил.
Човешки тела.
Пет консервирани трупа се взираха в тях мълчаливо, изсъхналата им сбръчкана кожа се бе свила като пергамент. Начинът, по който седяха, в редица срещу стената на пещерата, я накара да предположи, че бяха загинали от глад или от студ - но освен това изглеждаше, че някой ги бе претьрсвал, след като бяха умрели.
- Четвъртата експедиция на Аненербе - съобщи мрачно Куобрас. - Юрген Краус и екипа му. Тръгнали от Мароко, минали през Бразилия и дошли най-накрая в Тибет.
- Четвъртата експедиция? - попита Нина. - Имало е само три.
- Само три, за които се знае. От познатите архиви. Но съществуват и други документи. - Тонът му стана сериозен. - Вашият баща е притежавал някои от тях. Точно те са го довели в Тибет, за да търси Златния връх... и после тук.
- Тук? - Нина изглеждаше объркана, но в гърдите ѝ се надигна лошо предчувствие.
- Насам. - Куобрас насочи лъча на фенера си към задната зала, кимайки на Старкман да заведе Нина. Филби остана последен, лицето му изразяваше страх. И нещо друго, осъзна Нина.
Може би вина?
Тя последва Куобрас в прохода. Лъчът на прожектора му осветяваше онова, което се намираше в дъното.
Беше гробница, атлантска гробница; агресивната архитектура и глозелските надписи не можеха да се сбъркат. Това обаче отстъпи на заден план, когато Нина видя останалото в залата.
Още човешки тела.
Но за разлика от труповете, останали от нацистката експедиция, тези не бяха напуснали мирно този свят. Те лежаха до стената в усукани, замръзнали пози на агония. Тя забеляза надупчените камъни зад тях: следи от куршуми, заобиколени от избледнели кафяви пръски, които можеха да са единствено от засъхнала кръв.
И между мъртвите лица бяха...
Нина вдигна ръка към устните си.
- Не... - прошепна тя. Куобрас се беше обърнал към нея, след това направи знак към Старкман, който я побутна напред, но тя заби пети в пода.
- Не! - Този път това бе стенание, неволен изблик на ужас и отчаяние.
Времето и студът бяха превърнали човешката кожа в подобие на кафяв пергамент, меката тъкан, отдавна изгнила, бе оставила очните орбити като празни черни дупки. Но Нина все пак разпозна лицата. Те бяха в съзнанието ѝ всеки ден през изминалите десет години.
Родителите ѝ.
Не бяха загинали в лавина. Бяха умрели тук, застреляни.
Бяха убити.
Старкман я блъсна напред, към ужасяващата сцена, осветена от прожектора на Куобрас. Тя се съпротивляваше, не искаше да гледа, но не можеше да откъсне погледа си.
- Ти си го направил! - изкрещя тя на Куобрас. - Ти си ги убил! Мръсник, нищожество! Ще те убия, подлецо! - Двамата гардове направиха стъпка, сякаш да предпазят шефа си, но той вдигна ръка да ги спре. Те отстъпиха назад, докато виковете на Нина се сляха в един, стихвайки до гневни, мъчителни стонове.
- Съжалявам - произнесе Куобрас с тих глас. - Но това трябваше да се направи. Не можеше да се позволи на Кристиан Фрост да разкрие тайните на атлантите.
- Какви тайни? - извика горчиво Нина. - Няма никакви тайни тук! Това е просто гробница! - Очите ѝ се присвиха от омраза. - Убил си родителите ми за нищо, мръсен кучи син!
- Не... - Куобрас бавно плъзна лъча на прожектора по стените. - Според мен няма нищо, което да е ограбено оттук през последните десет години. Но ако последните надписи от храма в Атлантида се окажат истина, тогава на това място трябва да има нещо повече. - Той се обърна към двамата мъже, които я охраняваха: - Претърсете всеки сантиметър върху стените. Търсете нещо, което може да подсказва за друг отвор - пукнатина, разхлабен каменен блок, отвор за ключалка! - Мъжете се подчиниха, а самият Куобрас започна да изследва стените около себе си с напрегнат поглед. Старкман държеше здраво Нина.