- Нямаше нужда. Бащата на Кари използва връзките си с китайското правителство да ни вкара в страната и ние отидохме право в Ксълаодънг с хеликоптери. Оказа се, че хората там помнят последния път, когато някакви западняци дошли да търсят една от техните местни легенди. Показаха ни пътя и долетяхме до тук. Разбрахме, че сме открили правилното място, когато забелязахме хеликоптерите на Куобрас. Които, между другото, са превърнати сега в малки пушещи парченца. - Чейс погледна към пленниците и се намръщи: -Жалко, че тези мръсници не бяха вътре. Щяха добре да си платят за Хюго.
- Какво ще правим с тях?
- Нямам представа. Фрост ще решава, предполагам...
- Нина!
Нина се обърна и видя Кари да тича към нея, облечена изцяло в бяло, русата ѝ коса се вееше над пухкавата кожена яка. Тя заобиколи пленниците и прегьрна Нина.
- Боже, ти си жива! Добре ли си?
- Да, добре съм, добре съм! - отвърна Нина. - И се радвам, че ти също си добре. Когато Куобрас потопи "Ивънър" си помислих, че никога няма да те видя отново.
- Без малко да стане точно така. - Кари я прегърна силно още веднъж и я пусна. - Нямаше да го направя без Еди.
- Не го ли наричаш вече “мистър Чейс”? - попита Нина закачливо.
Кари се усмихна.
- Мисля, че отношенията работодател-служител се променят, когато някой ти спаси шест пъти живота.
- Да, мисля, че по-късно можеш да ми благодариш като направим тройка - ухили се Чейс.
Кари палаво завъртя очи.
- Виждам, че нещата не са се променили. - Нина ги наблюдаваше уморено. - Но, Кари, ще повярваш ли какво открихме?
- Какво откри ти - поправи я Кари. Тя се обърна и даде някаква заповед на норвежки на един от облечените в черно командоси; той запали една факла, осветявайки сградите в неестествена червена светлина. - Претворяване на цитаделата на Атлантида, почти незасегната...
Чейс погледна рухналите останки на една от постройките.
- Ами, да... Съжалявам, че се наложи.
Нина го потупа по ръката.
- Като се имат предвид обстоятелствата, прощавам ти.
- И още едно копие на Храма на Посейдон. също така - продължи Кари. - Невероятно е.
- Не толкова невероятно, колкото това тук. - Нина посочи много по-малкия храм в златната стена.
- Това Храмът на Клейто ли е? - попита Кари.
Нина кимна.
- Само че е бил използван като мавзолей. И знаеш ли кой е вътре? Последните цар и царица на Атлантида!
Възхищението отне способността на Кари да говори.
- Сигурна ли си? - успя да изрече тя най-накрая. - Искаш да кажеш, че тук са истинските им тела?
- Ами... не погледнах, но поне така пише на саркофага...
- Покажи ми - произнесе Кари; гласът ѝ бе станал по-дълбок и властен. Нина се огледа и се сепна, когато видя Кристиан Фрост, облечен в бяло, да идва към нея. Той изгледа Куобрас и останалите пленници, преди да ги отмине, придружаван от мускулест мъж, в когото Нина разпозна Йозеф Шенк, и един висок, с квадратна челюст млад русокос мъж с военна подстрижка.
- Татко. - Тонът на Кари мигновено се промени и се изпълни с уважение. Нина вдигна вежди. Както изглежда, Кристиан Фрост не оставяше нищо на случайността.
Фрост посочи Храма на Клейто:
- Той вътре ли е?
- Да - отвърна Нина. - но няма как да се влезе, ще трябва да прескочите...
Фрост даде знак. Русият мъж свали раницата му, дръпна ципа и извади електрически трион. След което се приближи до стената, опипа я с пръсти, сякаш търсеше пролука, сложи си предпазни очила и започна да реже. Чу се пронизителен звук, когато острието проряза златото.
- Ами, това също ще свърши работа - произнесе Нина шокирана, - но какво ще правим по отношение съхранението на обекта? Трябва да се опитаме да запазим мястото незасегнато, доколкото е възможно.
- Засега главната ми грижа е да получа онова, за което съм дошъл - каза Фрост. - Колко време ще отнеме разрязването?
- Десетина минути - отвърна русокосият.
- Достатъчно, за да се погрижа и за останалото. - Фрост свали ръкавиците си, бавно плесна с тях по дланта си и се завъртя. - Джовани. Най-сетне се срещнахме.
- Ще ме извиниш ли, ако не се ръкувам - озъби му се Куобрас.
Фрост се приближи до него, кръгът от заобиколилите ги гардове се разкъса и го пропусна да мине.
- Какво да правим с вас? Толкова по-лесно щеше да е ако бяхте застреляни по време на стрелбата, а сега...