- Прави каквото искаш. Но не се надявай да осуетиш плановете на Братството. Каквото и да правиш, те ще се опълчат срещу теб.
Фрост се разсмя.
- Не. Няма. Не и след като взема онова, което е в храма. - Той погледна за миг към мавзолея. - Знаеш, че почти се изкушавах да те пусна. За да осъзнаеш в пълна степен как ти и организацията ти сте се провалили. Всичко, за което сте се борили, за което сте убивали... е било за нищо.
Устните на Куобрас се извиха подигравателно.
- Мислиш, че като ме убиеш това ще е краят на Братството? Много самонадеяно.
- Ти май наистина не схващаш какво става, а? - Фрост отново се засмя. - Предполагам, че съм се притеснявал повече за агентите ти, отколкото е било нужно.
- Прави каквото искаш с мен - изръмжа Куобрас.
- Няма да правя нищо - каза Фрост. - Мисля, че д-р Уайлд ще има тази чест.
- Какво? - ахна Нина.
Фрост отиде до нея, гласът му се снижи до кадифено мъркане.
- Д-р Уайлд... Нина. Този човек е убил родителите ви. И трябва да си плати за онова, което е извършил. Правосъдието трябва да възтържествува.
- Единственият престъпник тук си ти, Фрост! - извика Куобрас. Един от гардовете го ритна в гърдите и той остана със зяпнала уста.
- Да, но... - Нина погледна Куобрас. - Не би ли трябвало да го осъдят за стореното?
- Кой да го осъди? Този мъж е над закона. Убивал е безнаказано в продължение на десетилетия по цял свят. - Фрост разкопча якето си и бръкна вътре. - Единственото правосъдие, което той заслужава, е онова, което той е раздавал. - Фрост извади пистолет и го притисна в дланта на Нина. - За всичките престъпления, които е извършил, за всичко, което е направил, за да ви нарани... знаете какво трябва да направите.
Нина погледна оръжието невярващо, после вдигна очи към Фрост. По лицето му не се четеше нищо, освен сериозност.
- Почакайте за минутка - каза Чейс. - Искам този мръсник да е мъртъв точно толкова, колкото и вие, но чак пък съкратена екзекуция? Това не е правосъдие, това е убийство. И не можете да карате Нина да стане убиец!
- Моля ви, не се месете, господин Чейс - произнесе Фрост почти презрително. - Това е решение, което единствено д-р Уайлд може да вземе.
- Кари! - Чейс погледна към нея за подкрепа. Тя изглеждаше измъчена, местеше поглед между баща си, Нина и Чейс...
- Ами... татко знае най-добре - произнесе тя накрая, сякаш не напълно сигурна в думите си.
Фрост сложи ръка върху ръката на Нина и понижи гласа си почти до шепот:
- От вас зависи, Нина. Знаете какво е направил, знаете, че трябва да си плати. - Той притисна пръстите ѝ към пистолета. - Убил е родителите ви, Нина. Станало е тук, в тази планина. Трябва да вземете от него онова, което той ви е отнел. Направете го.
Очите на Нина се изпълниха със сълзи. Устните ѝ бяха свити, челюстта ѝ трепереше; погледът ѝ се плъзна към коленичилия Куобрас.
- Далече... - започна Кари, но погледът на баща ѝ я накара да млъкне. Тя пусна Нина и се дръпна.
Нина направи една крачка напред със стегнати мускули. Пистолетът в ръката ѝ беше студен и тежеше. Куобрас я гледаше, изражението му не издаваше нито страх, нито гняв, а единствено хладно презрение.
Изгарящата болка в сърцето ѝ се промени и прие форма. Омраза.
- Нина! - извика зад гърба ѝ Чейс, но тя едва го чу.
Вдигна оръжието и го насочи към гърдите на Куобрас, след което, вече по-решително, към лицето му. Старкман се стегна, но остана неподвижен, само очите му я следяха.
Куобрас беше заковал очи в нея. Мъжът, който се беше опитал да убие нея и приятелите ѝ. Който беше убил приятелите ѝ, Кастил и екипажа на "Нереида”.
Който бе убил родителите ѝ, семейството ѝ, хората, които тя обичаше...
Сълзите замъглиха зрението ѝ. Тя примига и те се затъркаляха по бузите ѝ студени. Куобрас отново изплува на фокус, продължаваше да я гледа ледено.
Пръстите ѝ натиснаха спусъка. Ударникът се изтегли бавно назад, едно съвсем леко натискане бе достатъчно, за да гръмне...
И тогава спря.
С пълни със сълзи очи Нина отстъпи и свали пистолета.
- Не знам коя мислите, че съм - прошепна тя, - но грешите. Моята ДНК не влияе на това коя съм, нито на това какво правя. Исках да го знаете. - Тя внимателно отпусна пръста си от спусъка, който се върна на първоначалната си позиция, а тя се приближи до Фрост:
- Не мога да го убия. Не искам.
За нейна изненада тонът на Фрост беше мек.
- Разбира се, че не можете! - възкликна той, вземайки оръжието от ръцете ѝ. - Не съм си мислил, че ще можете. Той дори не е зареден.