- Почакайте, спрете - извика Чейс и застана между Старкман и най-близкия гард. - Какво правите, по дяволите? Не можете просто да ги екзекутирате!
- Всъщност, господин Чейс - обади се Фрост, - мога. Сега, когато имам онова, за което дойдох... - Изражението му стана още по-каменно. - Прекратявам договора ви за работа. - Той излая някаква заповед на норвежки и Чейс видя оръжията да се насочват към него.
- Какви са тези глупости, шефе? - попита той, но все пак вдигна ръце. Шенк взе неговия “Уилди” и го блъсна в кръга при останалите пленници.
- Това е краят - произнесе Фрост и погледна към Шенк. - Рестартирай таймера!
- Остават само пет минути - отговори Шенк. - Ще ни стигне ли времето да се махнем оттук?
- Ще ни стигне, ако тичаме.
- Чакайте - намеси се Чейс, - след всичко, през което минахте, за да намерите това място... се каните да го вдигнете във въздуха?
Фрост сви рамене.
- Вече не ми трябва. Тези ДНК проби струват повече от всяко антично съкровище. Стартирай таймера - нареди той отново на Шенк. Немецът кимна и отиде да изпълни нареждането.
- Казах ти - промърмори Старкман на Чейс.
- Значи ще ни оставите тук с бомбата? - Чейс гледаше невярващо.
Фрост изсумтя презрително.
- Не, ще ви убия, за да не можете да спрете часовника. Готови!
Всеки от групата бе мишена. Чейс видя, че поне две от дулата сочеха към него.
По дяволите!
Нуждаеше се от план, и то бързо. Но не разполагаше с оръжие, никой нямаше да... Освен...
Той отстъпи, сякаш се свива от страх пред дулата, блъскайки се в коленичилия Старкман.
- Джейсън? Нуждаем се от проблясък на вдъхновение...
Старкман промени позата си зад него, вдигна ръце, бутайки го странично.
Той протегна малкия си пръст и дръпна.
Фрост си пое дъх, за да издаде заповеди за стрелба...
Старкман измъкна една от зашеметяващите гранати от колана на Чейс, халката още висеше от пръста му. Двамата затиснаха ушите си с ръце, когато тъмният метален цилиндър направи дъга и падна на пода зад тях...
Издрънчаването му върху камъка привлече вниманието на хората на Фрост и очите им неволно се насочиха нататък...
Заслепяващата светлина от запаления алуминиев прах и калиев перхлорат бе последвана секунда по-късно от оглушителен трясък при избухването на гранатата. Въпреки, че зарядът бе само частица от взривната сила на смъртоносна лимонка, все пак бе достатъчен да събори двама от най- близките гардове.
- Хайде! - извика Чейс.
Годините тренировка и опитът му казаха всичко, което трябваше да знае, за част от секундата. Мъжете, наобиколили пленниците, включително Фрост, бяха изненадани от взрива и мигаха объркано, но останалите, които се намираха на по-голямо разстояние, бързо се окопитиха и реагираха.
Чейс заби юмрук в лицето на най-близкия гард и почувства как носът му се сплесква от удара. Зад него Старкман се изправи на крака и уцели гърлото на друг от пазачите им.
Чейс измъкна оръжието от ръцете на мъжа, когото току що бе ударил и го завъртя. Последва откос от компактната цев. Уникалните 4.6 мм патрони на МР-7 бяха специално замислени да пронизват бронежилетка. От близко разстояние разкъсваха всичко, през което минат.
Той повали четирима от групата на Фрост. Те паднаха и от надупчените им бронежилетки бликнаха струи кръв.
Зад гърба си чу пукот - Старкман беше открил стрелба по гардовете от другата страна на кръга. Трима от мъжете се свлякоха и кордонът беше разкъсан.
Двама от пленниците бяха успели да закрият ушите си, откъсвайки се от пазачите. Останалите бяха толкова замаяни, колкото и хората на Фрост.
Нямаше какво да направи за тях. Индивидуалното спасение бе всичко, на което можеше да се разчита в момента.
Той видя, че Фрост се върти и държи с ръце главата си. Ако е убил Фрост, планът му щеше да свърши точно тук...
Младият рус мъж, Рукър, се появи изневиделица и дръпна Фрост на земята, когато Чейс вдигна оръжието си. Той все пак стреля, но пистолетът изщрака празен точно след два изстрела. В гърба на Рукър зейнаха дупки. Куршумите не бяха засегнали Фрост.
Останалите хора на норвежеца откриха огън...
Зад мавзолея Чейс видя Храма на Посейдон. Третият, който виждаше - първите два бяха идентични отвътре.
Той заби юмрук в лицето на един от гардовете и хукна.
- Бегом към храма! - изкрещя той.
Нямаше време да се обърне и да види кой го следва. Близо до златната стена Шенк се беше навел над бомбата. Но Чейс нямаше какво да стори, за да му попречи да рестартира таймера - зад гърба му се стреляше.