- Никога не си можел да се примириш с предателството, нали? - произнесе многозначително Старкман.
Чейс го гледа мълчаливо известно време.
- Всъщност не. Но... - добави той, - има някои неща, които мога да забравя много по-лесно от други. Временно.
Здравото око на Старкман го погледна внимателно.
- Никога не съм я докосвал, Еди. Каквото и да ти е казвала, никога не съм съм се чукал с жена ти. Никога не съм причинявал такова нещо на приятел.
- Знаеш ли, Джейсън - каза Чейс и му протегна ръка, - всъщност ти вярвам.
- Примирие ли предлагаш. Еди?
- Засега. - Старкман пое ръката му; Чейс го издърпа. - Мисля, че двамата искаме едно и също - онзи мръсник Фрост да си получи заслуженото за онова, което направи. А аз трябва да измъкна Нина.
- Задължението ти да я защитаваш отпадна в секундата, в която Фрост престана да ти е началник.
- Парите отдавна не са причина да я пазя - каза му Чейс и в отговор получи вдигане на веждите.
Чу се нов шум и двамата се огледаха. Ранната утринна светлина проблясваше върху прозорците на вертолета на Фрост, кръжащ над планината; шумът на двигателите отекна в долината, когато ускориха. Чейс гледа известно време след тях, после се обърна към Старкман и отново протегна ръката си.
- Имаш ли все още достъп до ресурсите на Братството, независимо от смъртта на Куобрас?
- До някои от тях - отвърна Старкман. - Какво имаш предвид?
- Планирам екскурзия до Норвегия. Интересуваш ли се?
- Определено. - Те си стиснаха ръцете. - Борба до край, Еди?
- Борба до край.
Старкман се огледа.
- Съществува само един малък проблем - хванати сме в капана на Хималаите без никакъв транспорт и екипировка.
Чейс изобрази една полуусмивка.
- Добре, че погледнах в картата, преди идването тук. - Той посочи към долината. - Ако си в състояние да вървиш, нататък има едно селце. Би трябвало да стигнем до него до довечера. - Полуусмивката му се разшири. - Познавам тук едно момиче...
27.
Норвегия
Красотата на Равнсфйорд - груба и първична - се простря под тях, но Нина почти не я забеляза.
Съзнанието ѝ бе другаде и продължаваше да превърта събитията от последните дни. Въпреки усилията на Кари да помогне, тя продължаваше да усеща тъга от загубата. Съживилата се отново скръб, която бе изпитала, виждайки телата на родителите си, смъртта на Чейс... и разрушаването на Атлантида, последната следа от една цивилизация, пометена от Куобрас. Всичко бе погребано невъзвратимо. Търсенето, определяло собственото ѝ съществуване, бе рязко прекъснато.
И животът ѝ, какъвто го познаваше до този момент, бе свършил. Всичко в нейния свят се беше променило.
- Добре ли си? - попита Кари.
- А? Да, добре съм. Защо?
- Изглеждаш малко... отнесена.
- Така ли? - Тя се замисли. - Предполагам, че да. Просто мислех.
- За какво?
- За това как открих онова, което бях търсила в продължение на години, открих Атлантида... а сега няма нищо. Всичко е различно. И вече не знам... не знам какво ще правя.
Кари се усмихна.
- Това, което ще правиш, д-р Уайлд, е да останеш при нас. Ти си една от нас, а ние винаги се грижим за своите.
- Все още не съм ти благодарила. За всичко, което направи.
- Не е нужно да ми благодариш. Освен това ти не си изгубила Атлантида.
- Как така?
- Защото ние можем да построим нова Атлантида. Не е нужно да гледаме вече към миналото, защото ще създаваме бъдещето.
Нина вдигна вежди.
- Не че се интересувам, но кога възнамеряваш да ми кажеш как точно ще създавате това бъдеще? Продължавам да не разбирам как една проба на единадесет хиляди години може да промени света.
- Ще го промени, повярвай ми. - Кари се наведе по-близо. - Мисля, че вече си готова.
- Готова за какво?
- Време е да ти покажа какво се каним да правим. Как ще преправим света.
Самолетът направи последен завой и се спусна към дългата писта.
Чейс погледна подозрително Старкман.
- Ако сте планирали тази операция през цялото време, защо просто не я проведохте и да избавите всички от неприятности?
- Не знаехме със сигурност какво точно прави Фрост. А Джовани не искаше да рискува нападение, без да е абсолютно необходимо - обясни Старкман. - Това щеше да разкрие Братството... нямаше да има начин да запазим организацията в тайна.
- Струва ми се, че времето за тайни отмина. - Чейс стана от седалката си и прекоси кабината на самолета да погледне през страничния илюминатор. Товарният самолет бе пресякъл норвежкото крайбрежие няколко минути по-рано и сега се носеше на север над покрития със сняг пейзаж.