Скоро обаче щяха да направят рязко спускане.
Чейс погледна останалите пътници в салона. Дванайсет от екипа на Куобрас - сега вече хора на Старкман - всички членове на Братството, събрани през четирите дни, толкова време отне на двамата оцелели на Златния връх да се върнат в Европа.
Надяваше се единствено дванайсетте души да са достатъчни.
- Мисля, че е време - каза Кари, като влезе с Нина в офиса на баща си над биолабораторията. Фрост седеше зад бюрото си, а зад него през прозорците се простираше панорамата на Равнсфйорд. - Нина е готова.
Изражението върху лицето на Фрост наведе Нина на мисълта, че той не е сигурен, макар да не каза нищо.
- Какво искате да ми кажете? - попита тя. - Каква е голямата тайна? Кари беше много загадъчна.
- Голямата тайна, д-р Уайлд... - започна Фрост. Кари го погледна. - Искам да кажа, Нина. Ако нямате нищо против.
- Нямам нищо против - отвърна тя с усмивка.
Фрост отвърна на усмивката ѝ, след което се изправи.
- Голямата тайна, както казвате, е че... възнамеряваме да променим света. Завинаги.
- Това е доста голямо предизвикателство.
- Наистина. Но е предизвикателство, за което съм работил през целия си живот, а мисля, че и вие - и което може сега да бъде осъществено. Вашето откритие на Атлантида го направи възможно.
- Но всичко беше разрушено - възрази Нина. - Може би е възможно да възстановим някои реликви под утаечния слой на самата Атлантида, но всичките непокътнати структури, които намерихме, с всички артефакти в гях... вече не съществуват.
- Това е без значение - подчерта Фрост.
- Без значение? Но...
- ДНК пробите, които взех от телата на последните владетели, са много по-ценни от всякакво злато или орейхалк. Те са тези, които ще променят, дори ще спасят света.
- Как? - попита Нина. - Ще ги използвате да създадете някаква нова ваксина или нещо такова?
- Нещо такова - отвърна Фрост и отново се усмихна, този път леко загадъчно. - Елате с мен и ще ви покажа. - Той заобиколи бюрото, но в този момент интеркомът му звънна. Без да крие раздразнението си от прекъсването, той натисна бутона да отговори на обаждането. - Какво има?
- Сър - чу се гласът на Шенк по радиоговорителя, - контролната кула току що ме информира, че един самолет иска разрешение за аварийно кацане. Имали проблеми с двигателите, а не могат да стигнат до Берген.
- Къде са в момента?
- На десет минути оттук, идват от юг.
Устните на Фрост се свиха.
- Много добре, дайте им разрешение да кацнат. Но... ги наблюдавайте.
- Да, сър. - Линията прекъсна.
- Съжалявам - каза Фрост, присъединявайки се към Нина и Кари.
- Няма проблем - отвърна Нина. - Имам предвид, че ако се каните да спасявате целия свят, трябва да започнете с един самолет, нали?
- Така е. - Фрост се усмихна. - Хайде, следвайте ме.
- Дадоха ни разрешение за кацане - съобщи Старкман на Чейс. надмогвайки шума на двигателите. - Десет минути.
- Проблеми?
- Норвежката наземна служба за контрол иска да знае защо не разполагат с летателния ни план. Пилотът увърта отговора, но ми се струва, че започват да стават подозрителни.
- Докато не станат достатъчно подозрителни, че да изпратят изтребители след нас, това няма значение. - Чейс се обърна към останалите мъже в кабината. - Добре! Десет минути, юнаци! По-добре се пригответе да скачате!
Фрост поведе двете жени към ограничения за достъп участък, минаха през друго преддверие на противогазово убежище и продължиха навътре към подземните съоръжения.
- Тук - каза той. Вратата в дъното на коридора беше от здрава стомана и нищо не се виждаше зад нея, за разлика от остъклените алуминиеви портали към другите лаборатории. Върху метала бе нарисувано логото с тризъбец. Фрост натисна с палец биометричния четец отстрани и тежката врата се отвори. - Моля, заповядайте.
Нина не знаеше точно какво ще види, когато влезе, но още на мига разпозна няколко от уредите; останалата част от лъскавата апаратура обаче бе за нея загадка. Многото суперкомпютри в дъното на огромната лаборатория бяха от вид, който лесно може да бъде идентифициран, високи сини кутии, свързани към течни охладителни системи. В един ъгъл на лабораторията имаше изолационна камера; беше с прозорци, но затъмнени отвън.
- Тук - започна Фрост леко театрално, - най-накрая се изпълни амбицията на целия ми живот. Всичко друго в бизнес империята ми само подпомага направеното в тази зала. В продължение на трийсет години съм използвал ресурсите на фондация „Фрост” из целия свят, за да идентифицирам генетичния произход на всяка група хора на планетата.