Выбрать главу

-      Търсили сте атлантски гени? - попита Нина.

-      Точно така. Само един процент от населението на зе­мята носи онова, което аз смятам за "чиста“ форма на генома - и ние сме част от този процент.

-      Един процент от света... това прави колко... шестде­сет и пет милиона души?

-      Еквивалентът на населението в Обединеното кралст­во, да. Но са пръснати по цялата планета, има ги във всяка етническа група. Съществуват и такива, които са със смесе­на форма на генетични маркери - независимо дали са раз­редени с течение на времето от кръстосването с екземпля­ри, които не го притежават, или от естествена мутация. Представляват около петнайсет процента от населението.

-      Деветстотин седемдесет и пет милиона - пресметна Нина веднага.

Фрост се усмихна.

-      Определено сте една от нас. Един от характерните бе­лези на атлантския геном е вродено умение за логическо мислене.

-      Като се има предвид онова, което откри - добави Кари, - сега почти не се съмняваме, че потомците на древните атланти са спомогнали за развитието на числовите и лингвис­тични системи по цял свят.

- Дори след потъването на Атлантида, оцелелите атланти останали движещата сила в човешката цивилизация - продължи Фрост. - Те били лидерите, изобретателите, от­кривателите. Те създали системите, които позволили на чо­вечеството да преуспява и да се развива - езици, селско сто­панство, медицина. Но ироничното е... - изражението му потъмня, - че по този начин те посели семената на собстве­ното си покоряване. Преди да "внесат” цивилизацията в све­та, оцеляването на човешката раса зависело напълно от ес­тествения подбор. Тези, които били слаби, умирали. Но при намаляването на заплахата от външните сили на природата, атлантите направили възможно щото слабите да заякнат.

-      Не знам дали бих го нарекла точно така... - започ­на Нина.

-      Аз бих - настоя Фрост. - И процесът излезе от кон­трол през последните петдесет години. За четири години населението на земята ще стигне седем милиарда. Седем милиарда души. Тази цифра не е окончателна. Осемдесет и четири процента от тях не притежават атлантския геном. Това означава, че повече от четири пети от цялото населе­ние в света е негодно.

Нина се сепна от думите му.

-      Какво разбирате под "негодно”?

-      Точно това. Всички тези милиарди души не носят ни­каква ценност за човечеството. Не правят нововъведения, не творят нищо, дори не мислят. Те просто съществуват, като дишат и консумират.

-      Как можете да изречете подобно нещо? - възрази Нина. - Това е... това е просто...

-      Нина - прекъсна я Фрост и се наведе по-близо към нея, - погледнете собствената си страна. Не може да не сте го забелязали. Америка е доминирана от ленивите, глупавите, невежите, които само консумират. Демокрацията не прави нищо, освен да увековечава системата, защото позволява на масите да поемат по пътя на най-малкото съпротивление и да продължават да избягват работата, да избягват да мислят. А онези, които би трябвало да ги изведат от това състояние са развратени от алчност, искайки единствено да ги експло­атират - за пари! - Той прозвуча почти отвратен от света. - Не такава е ролята на един лидер! Атлантите са знаели, че за напредъка на обществото хората трябва да бъдат водени, а не оставени лакомията да ги води.

-      Но атлантите са паднали в същия капан - напомни му Нина. - Спомняте ли си “Критий”? “... а неспособните да виждат в какво се състои истинският щастлив живот започ­нали най-много да ги смятат за прекрасни и щастливи тога­ва именно, когато те били изпълнени с несправедлива алч­ност и мощ”. И боговете ги унищожили именно за това.

-      Грешка, която няма да бъде повторена.

-      Не, винаги ще се повтаря! Атланти или не, всички все пак са хора.

-      Ние ще се учим от миналото.

-      Как? - изгледа го Нина. - Какво ще направите? Ще промените света с една ДНК проба от труп на единадесет хиляди години?

-      Точно това имаме намерение да направим! - прекъсна я Фрост. Той посочи суперкомпютрите. - Досега тези маши­ни са разработвали симулации, за да открият милион, мили­ард разновидности на едно и също нещо. Но без проба от чи­ста, незамърсена атлантска ДНК, която да се използва като ос­нова, нямаше начин да се знае коя точно е правилната. Дори нашата ДНК се е променила с времето в някаква степен, а ние сме най-близко до чистокръвни атланти от съществуващите в съвременния свят. Но сега... - Той погледна към затъмнени­те прозорци на камерата. - Сега знам точно какви са тези про­мени. И мога да ги взема под внимание.