Выбрать главу

-      Под внимание за какво? - попита Нина.

-      За начина, по който светът трябва да бъде възстано­вен и да стане какъвто е трябвало да бъде винаги. Свят, в който атлантите ще заемат отново мястото си като законни владетели на човечеството, за да го водят напред, без да бъдат ограничавани от безполезните маси. - Той прекоси ла­бораторията, следван от дъщеря си. Нина вървеше до тях почти против волята си и не можеше да схване думите му. Да не би да се беше побъркал? Звучеше почти толкова отка­чено, колкото Куобрас!

-      Това тук - Фрост посочи една камера със стъклена сте­на и дебели каучукови уплътнения. - е резултатът, до който ме доведе откриването на истинската атлантска ДНК. Беше един от вариантите, който компютрите бяха симулирали, но до този момент нямаше как да се знае дали е бил правилният.

Нина надникна в камерата. Вътре видя редица цилинд­ри от стъкло и стомана, пълни с безцветна течност.

Беше сигурна, че това не е вода.

-      Какво има в тях? - попита тя смутено.

-      Това - каза й Фрост, - е нещо, което наричам Тризъбец. Най-силното оръжие на Посейдон. Всеки от тези цилиндри съдържа в суспендиран вид генетично моделиран вирус.

Нина отскочи от стъклото.

-      Какво?!

-      Напълно безопасен е - увери я Кари. - Поне за нас.

-      Какво искаш да кажеш с това „за нас”?

-      Ние сме имунизирани - каза Фрост, - или по-скоро ви­русът е безвреден за нас. Бе създаден така, че да не може да атакува азотните последователности, съдържащи се в атлант- ската ДНК, дори и тези последователности да са мутирали. Но за всеки, който не притежава тази ДНК последовател­ност... той е сто процента смъртоносен.

Нина се почувства така, сякаш внезапно помещението е останало без въздух.

-      О, боже - прошепна тя. - Да не сте луди? Не, не ми отговаряйте - вие сте луди!

-      Не, Нина, моля те, послушай - започна Кари. - Знам, че ти е трудно да го възприемеш, но ако се замислиш, ще видиш колко погрешно си програмирана в социално отно­шение. Светът е хаос и става все по-лошо - единственият начин това да бъде спряно е възвръщането на управлението на атлантския елит.

-      Да мислиш, че масовото убийство е лошо нещо не е социално програмиране! - сопна се Нина. - Сериозно ли ми казвате, че планирате да изтриете от лицето на земята осем­десет и четири процента от човешката раса? Това са почти пет и половина милиарда хора!

-      Ако не го направим - изгледа я Фрост, - човечеството ще се задуши в собствената си отпадъци - негодните ще ни задушат с масата си и ще изконсумират наличните ресурси до пълното им изчерпване. А с нашата работа ние ще възста­новим света такъв, какъвто е трябвало да бъде. Фондация “Фрост” ще обедини оцелелите по цялата планета.

Нина бавно отстъпи назад.

-      С ваша помощ, така ли? Вие не сте с всичкия си! Го­ворите все пак за хора, а не за отпадъци. Кога планирате да започнете малкия си апокалипсис?

Фрост ѝ хвърли мрачна усмивка:

-      Не планирам нищо, д-р Уайлд. Вече го правя.

Отново я обхвана чувството за липса на въздух.

-      Какво?

-      На пистата през фиорда стои един товарен самолет, Еърбъс А380. Ще отлети след петнайсет минути, първо до Париж, а след това до Вашингтон. Докато е във въздуха, ще разпръсне вируса Тризъбец над Европа, а след това в Атлан­тическия океан, и най-сетне над източното крайбрежие на Съединените американска щати. Предвижданията ни са, че за месец този вирус ще се разнесе до всяко населено място на планетата. Всички, които не носят атлантския геном, ще бъдат заразени.

-      И после какво? - прошепна Нина.

-      После... - Фрост се приближи до камерата и задейства контролното табло. Черните прозорци потръпнаха и станаха прозрачни. - После ще се случи ето това.

Нина бавно пристъпи напред, едва заставяйки се да по­гледне. Пред очите ѝ се разкри вътрешността на камерата. Антисептична бяла клетка, празна, с изключение на една тоалетна чиния от неръждаема стомана и ниско легло, върху което лежеше...

Тя притисна ръка към устата си ужасена.

-      Джонатан...

Филби погледна невиждащо към тавана, очните му ябълки бяха станали кървавочервени от скъсването на кръ­воносните съдове. Кожата му беше влажна, смъртно сива, гръдният му кош едва се надигаше при мъчителното пое­мане на всяка глътка въздух.

-      Беше заразен вчера - произнесе Фрост със смразяващо лишен от чувства тон. - Нашият вирус атакува автоматично нервната система, изключва органите един по един. Ако не­щата се развиват по начина, по който симулацията предвиж­да, той ще е мъртъв след шест часа.