Нина не каза нищо и вратата се хлопна зад гърба им.
* * *
Чейс погледна през прозореца на пилотската кабина. Пред тях лежеше Равнсфйорд.
Той отиде с бързи крачки до багажното отделение.
- Още едно последно нещо! - каза той на Старкман. когато закачи въжето на парашута си към релсата на тавана. - Някои от тези хора са цивилни. Не ги вземай автоматично за мишена само за това, че работят при Фрост - стреляй по онези, които стрелят срещу теб.
- Вечният филантроп, а, Еди? - ухили се Старкман.
- Просто не обичам да убивам хора, които не заслужават.
- Какво ще кажеш, ако изтичаме до адвокатите на компанията?
- Изкушаващо е... но все още не! Добре, всички се закачете!
Чейс натисна бутона да отвори задната рампа на товарния самолет. Спускаха се рязко. Смразяващият вятър свиреше заедно с оглушителния вой на двигателите. Отдолу се редяха офисните сгради; къщата на Фрост бързо наближаваше, издигаше се над всичко наоколо върху скалата, а отвъд нея се намираше биолабораторията.
Самолетът изрева на почти триста метра над къщата, след това земята изчезна. Минималното разстояние, при което парашутите биха работили, бе седемдесет и пет метра. а теренът между къщата и лабораторията беше достатъчно далеч...
- Скачай!
Чейс скочи навън. Парашутът се изстреля от калъфа си при освобождаване на въжето за спускане. На такава ниска височина, ако парашутът не се разтвореше както трябва, той щеше да се размаже в земята, преди да има шанс да направи каквото и да било.
Срещу него се приближаваха трева, сняг и скала, една кола се насочи към моста над фиорда...
След което скоростта внезапно намаля, жилавата материя изплющя и се разтвори, ремъците около гръдния му кош се опънаха здраво.
Той се стегна...
Приземяването бе твърдо, времето едва стигна парашутът да забави до безопасна скорост. Той игнорира шока от удара и сви парашута, докато оглеждаше околната обстановка. Останалите парашутисти се спуснаха до него, приземявайки се по същия начин. Надяваше се, че хората на Старкман знаят какво правят, тъй като не разполагаха нито с време, нито с човешка сила да носят евентуалните ранени със себе си.
След като самолетът спусна пътниците си, направи остър завой и стремително набра височина.
Над ръба на фиорда се изви тънка струя дим, струята на противовъздушна ракета “Стингер”, която възви след самолета...
И се взриви!
Едното крило избухна в горящ облак от гориво и товарният самолет безпомощно се завъртя в свредел, заоравайки в скалната стена; последва оглушителен гръм.
- По дяволите! - извика Старкман.
Чейс приготви оръжието си, автомат "Хеклер и Кох” UMP-45.
- Добре. А сега да стопим Фрост!
28.
От купето на Мерцедеса Нина гледаше в ужас как самолетът се забива от страната на фиорда и експлодира.
- Исусе!
- Хората на Куобрас, сигурно са те! - извика Кари. - Правят последен опит!
- Ами, “ура” за тях! - Нина се изви да погледне през задния прозорец. Последният парашутист кацна на земята. - Надявам се да взривят това дяволско място и баща ти заедно с него!
Плесница.
Нина залитна. Кари я беше ударила! Унижението бе по-болезнено от удара през лицето, но колкото и да е странно - това ѝ подейства мобилизиращо, извади я от вцепенението.
Автомобилът им наближи моста и норвежката даде няколко заповеди.
- Обади се в центъра по охраната и ги предупреди, че имаме четиринадесет нарушители, които тръгват към биолабораторията! А ти - добави тя, обръщайки се към шофьора, - бързо ни откарай до самолета, веднага!
* * *
- Да стопим скрежа141? - повтори Старкман невярващо, когато групата му затича към биолабораторията. - От колко време чакаш да го кажеш?
- От Тибет - призна Чейс. Беше преценил тактическата ситуация. Откритото пространство предоставяше малки възможности за прикритие - за хората на Фрост, както и за тези на Старкман. Сградите щяха да дадат на противника им известна закрила, но не беше невъзможно да го надхитрят.
Ракетата “Стингър”152 беше изстреляна от охранителната сграда в северозападния край на лабораторията. Ако подчинените на Фрост имаха някакви други тежки оръжия, те трябваше да са именно там.
- Джейсън! Шест души, прикривай ме! - Той посочи към блока на охраната. Старкман кимна.
Шестимата се отцепиха от главната група. Чейс бързо напредваше. Биолабораторията нямаше много изходи - встрани от главния портал и охранявания вход, единствените други начини за влизане или излизане бяха през аварийните пожарни изходи и рампата, водеща към подземния автомобилен паркинг. Което означаваше, че най-близкото място, на което можеха да се намират силите на Фрост, беше...