Тъмната стъклена врата на главния вход се отвори и оттам се изсипаха група униформени. Въоръжени, екипирани с картечници. С бронирано облекло, като онова, което самият Чейс бе използвал в Тибет.
- Огън! - извика той и залегна, вдигайки оръжието си. Старкман и останалите направиха същото. Предната стена изригна с фонтани от прах, когато започнаха да обстрелват сградата. Вратите се превърнаха в черни дупки и стъклата се обагриха с кръв при падането на гардовете.
Отляво Чейс чу още изстрели. Новото подкрепление охранители бяха по-добре подготвени от колегите си и залегнаха зад стените от другата страна на стълбите.
Втората група на Старкман се намираше на около трийсет ярда от тях, на открито, и трябваше да пресече пътя. Бяха разпределени в два екипа от по трима, едната осигуряваше прикритие на другата при приближаването към най-близката постройка.
Гардовете пренасочиха огъня към залегналите мъже. Във въздуха се разлетяха буци пръст, когато куршумите започнаха да се забиват в земята.
Две гранати, хвърлени точно от групата, прикрила се в сградата, направиха дъга във въздуха. Те експлодираха високо над стълбището и над гардовете заваляха смъртоносни шрап- нели. Всички прозорци се разтресоха при двойния взрив.
- Главния портал! - изкрещя Чейс и се втурна към входа. Старкман и останалите го последваха, като се пръснаха, за да го прикриват.
Чейс стигна до разбитата врага. На подковообразната рецепция нямаше хора, не се виждаха и цивилни.
Старкман зае позиция от другата страна на вратата. Чейс влезе във фоайето, последван от други американци. Зад рецепцията се намираше входът към покрития със стъкло таван на централния коридор; стълби, които водеха нагоре и надолу.
Отвори се врата и Чейс вдигна оръжието си. На прага се показа млада русокоса жена и замръзна при вида му.
- Здрасти - произнесе той и махна на Старкман да го пази. - Говорите ли английски?
Жената кимна, гледаше го с широко отворени очи.
- Добре. Излезте от сградата. Тук ще се стреля... - Той забеляза противопожарната аларма на близката стена. - Има ли някой друг вътре?
Тя отново кимна, прекалено изплашена, за да говори.
- Хубаво, кажете им да излязат... и тичайте, тичайте бързо! - Той счупи стъклото на противопожарната аларма с автомата си. Включиха се звънци. Чейс примига при звука - щеше да му е по-трудно да чуе, ако някой се приближава, но от друга страна колкото по-бързо напуснеха цивилните, толкова по-добре.
Защото само след пет минути нямаше да има сграда.
Той мина покрай вратата - държеше дулото насочено към тичащите навън хора, в случай, че някой от тях е въоръжен - и ритна следващата врата. Охранителен пункт. Празен.
Но беше сигурен, че някъде из сградата има още охрана...
Старкман и останалите нахлуха във фоайето след излизането на цивилните.
- Ще е истинска касапница! - поклати глава той. От горния етаж наизскачаха още хора и се втурнаха по стъпалата.
- Ако между тях има хора от охраната...
- Тогава стреляш! Ей, янки, помниш как се прави това, нали? - Чейс му хвърли саркастична усмивка, преди да се прикрие зад бюрото, вперил очи в стълбището и централния коридор, докато служителите бързаха да се изнесат. Учени, лаборанти...
И охранители! Блъскаха се сред тълпата, дулата на автоматите им стърчаха... Той изстреля три куршума, като умишлено се целеше високо, преди да приклекне. Хората се развикаха. Изстрелите отекнаха в лобито, скъпият мраморен плот на рецепцията се разтроши на хиляди парченца.
Още изстрели и дълбок тътен от отговора на Старкман и хората му. Още писъци; стрелбата спря. Чейс надникна иззад бюрото и с облекчение установи, че няма убити и ранени цивилни.
Той се ухили.
- Всички вън! Джейсън, вземи момчетата си и сложете още взривове на носещите колони в автомобилния паркинг - трябва да изравним това място със земята!
- Ами ти? - попита Старкман.
Чейс кимна към централния коридор.
- Фрост сигурно държи главния си коз в забранената за достъп зона - трябва да сринем склона и да се уверим, че наистина сме го запечатали вътре!
- Звучи ми добре. Ще те прикривам. Аристидис, Лайм, с мен - останалите зареждате взривовете в подземието и бързо излизате!
Чейс огледа коридора.
- Хайде! - Той изтича и останалите го последваха.