- Бързо, бързо, бързо! - викаше Старкман на тълпящите се на изхода хора. - Сега компанията е в наши ръце. - В този момент Чейс забеляза двама униформени в бронежилетки, които напредваха към тях, целейки се...
Той се хвърли настрани в мига, в който над главата му полетяха куршуми.
- По дяволите! - изруга Чейс. Цивилните продължаваха да се мъкнат безпомощно по коридора, блокирайки целта му, а гардовете не си даваха труда да предотвратяват нещастни случаи.
На няколко метра от него върху рамото на една жена зейна кървава рана и тя падна.
Нямаше избор.
Той вдигна автомата си и стреля в охранителния пункт, като се опитваше да не улучи някой от паникьосаните цивилни. Гардовете приклекнаха.
- Прикривай ме! - извика Чейс. Един мъж изтича покрай него, но той го дръпна и посочи ранената жена: - Изведи я оттук! - Ужасен, мъжът кимна, но се подчини и повлече жената по коридора.
Стрелбата зад него идваше от три оръжия, после единият презареди. Хората на Фрост можеше да го приемат като възможност да наскачат и да отговорят на огъня. Като по знак един от мъжете изскочи иззад щанда с готова картечница...
Колкото да излети назад към стената в пръски от кръв, когато Чейс изпразни магазина си в него.
Чейс приклекна, но магазинът му падна още преди той да залегне на лъскавия под.
Вторият охранител скочи.
На Чейс му бяха необходими най-малко три секунди, за да презареди...
Онзи го видя и насочи дулото към него... но един отделен изстрел в челото му от автомата на Старкман - и главата му отхвръкна назад.
Чейс зареди.
- Добър изстрел - промърмори той.
- Да, много добър - потвърди друг глас.
Чейс се завъртя.
Фрост!
Той стреля срещу фигурата от другата страна на прозрачната врата едновременно със Старкман, и върху нея се изсипа истинска огнена градушка.
- Туп-туп-туп-туп...
Сплесканите куршуми падаха безсилно на пода до вратата. Армираната с алуминий стъклена броня не беше дори одраскана.
- Кучи син! - промърмори Старкман.
Фрост пристъпи напред. Гласът му излизаше от говорител.
- Господин Чейс. Трябва да призная, че съм изненадан да ви видя.
- Дължите ми заплата - каза Чейс, търсейки безуспешно начин да отвори вратата. Може би имаше как да се мине през охранителния пункт...
- Не си правете труда - рече Фрост. - Тази секция от лабораторията е изцяло запечатана. Няма как да влезете.
- Ние може и да не успеем да влезем вътре, но аз съм дяволски сигурен, че вие няма да излезете навън - обади се Старкман. Той отвори една от раниците, прикрепени за колана му и извади съдържанието ѝ. - CL-20. Един килограм. Ще изравним това място със земята точно както вие се опитахте да сторите с нас в Тибет.
Фрост само се усмихна.
- Желая ви късмет. - Обърна се и се отдалечи.
- Фрост! - извика Чейс. - Къде е Нина?
Норвежецът спря и го изгледа.
- Д-р Уайлд е с дъщеря ми. Кари настоя да я оставя жива - надява се да я убеди да види причина и да се присъедини към нас, преди вирусът, който ще разчисти света от такива като вас, да бъде пуснат.
- И кога ще стане това?
- Щом самолетът им се издигне на трийсет хиляди стъпки. - Чейс и Старкман размениха шокирани погледи. - Да, то вече се случва. Доста закъсняхте, господин Старкман. Куобрас не успя да ме спре, както впрочем и вие. Може би искате да помислите над това, преди да умрете. Което е без значение по отношение на онова, което ще се случи през следващите двайсет и четири часа. - Той отново се усмихна. - Сбогом, господа. - След което се отдалечи. Втората серия врати хлопна решително зад него.
Старкман гневно изстреля още един откос във вратата, която си остана невредима.
- Мамка му!
- Ако има нещо, което да мразя - промърмори Чейс, - то е самодоволен мръсник.
- Мислиш, че лъже? Имам предвид, за вируса?
- Ако самолетът не е излетял, все още имаме шанс. Но ако го е направил, сме прецакани, както и останалия свят. Във всеки случай... - Той извади взрива. - Ще направим онова, за което сме дошли - ще пратим това място по дяволите.
Мерцедесът спря под масивното крило на Еърбъс А380. Огромният товарен самолет чакаше на рампата извън хангара си с изключени двигатели. Кари побутна Нина нагоре по стъпалата - двете бяха съпровождани от двама гарда.
А380 имаше три палуби; в един голям пътнически модел централният етаж, в който се влиза, би трябвало да е по-ниският от двете пътнически нива, но всичките три етажа на пещерообразната товарна версия бяха проектирани за карго контейнери. Двете жени влязоха в помещението за екипажа. Към багажното водеше една врата отзад. Нина погледна през нея. Една трета от лишеното от прозорци пространство бе пълна.