Чейс се олюля, ушите му писнаха. Сложи ръка над очите си да се прикрие от летящите отломки и се огледа.
В него не се целеше вече никой. Двата джипа, преобърнати от ударната вълна, лежаха встрани, премазвайки хората зад тях.
Биолабораторията бе заличена почти напълно. Останалите няколко секции бяха неузнаваеми, стените стърчаха килнати на една страна като счупени зъби.
Чейс присви очи пред облака бетонен прах, опитвайки се да определи до каква степен е пострадала подземната зона.
Но скоро нямаше да може да го направи. Установи, че откритата част от офиса на Фрост върху хълма е почти непокътната. Макар надупчена и пропукана, фасадата беше цяла - и дори прозорците бяха устояли на взрива, очевидно изработени от същото прозрачно армирано стъкло, както и вратите в преддверието на лабораторията.
Което означаваше, че Фрост и вирусът също са оцелели.
Вирусът...
- По дяволите! - Той погледна оттатък фиорда. Товарният самолет продължаваше да се търкаля към източния край на пистата. След като стигнеше там, щеше да завие и да ускори надолу по дългата бетонна ивица, да излети и да поеме успоредно на брега, където да се освободи от смъртоносния си товар.
Старкман простена наблизо. Аристидис лежеше на няколко крачки зад него с отворени мъртви очи. Чейс хукна и се наведе над американеца.
- Хайде! Вирусът е в самолета - все още можем да го спрем!
- Готви се за излитане. Еди. - Старкман изтри мръсотията от лицето си и посочи моста, който се виеше над фиорда. - Не можем да стигнем навреме.
Чейс посочи към къщата.
- Знам къде да намеря най-бързата кола...
Мониторът на бюрото оживя, хвърляйки отблясък върху разтревоженото лице на Кари.
- Госпожице Фрост - произнесе женски глас, - баща ви е на видеовръзката.
- О. слава богу! - възкликна норвежката. - Боях се, че си мъртъв!
Гласът на Фрост долетя от говорителите:
- Добре съм. Ограничената за достъп зона е почти непокътната.
- Хората на Куобрас ли бяха? Видях да скачат парашутисти.
- Бяха Старкман... и Едуард Чейс.
Кари изглеждаше смаяна.
- Какво? Но ти каза, че Куобрас го е...
- Еди! - Нина скочи и изтича до бюрото. - Искате да кажете, че е жив? Какво е станало, той добре ли е?
- Може би ще напомниш на д-р Уайлд, че не си помага в никакъв случай като звучи толкова щастлива от този факт - произнесе Фрост кисело. - Чейс работеше със Старкман против нас.
Кари се намръщи срещу екрана.
- Излъгал си ме! Ако си знаел, че не е мъртъв...
- Това е без значение - прекъсна я Фрост. - Важното, е че не успяха. В ограничената за достъп зона продължават да се отглеждат вирусни култури, а Шенк изпрати охранителни отряди да се уверят, че онези двамата няма да преминат моста и да атакуват самолета ви. Според мен Чейс и Старкман вече са мъртви - или скоро ще са мъртви.
- Хубави возила - каза Старкман впечатлен. Двамата с Чейс стояха в гаража зад къщата пред колекцията на Кари от автомобили и мотоциклети. - Кое е най-бързото? Ламборгини? Макларън?
Чейс отвори чекмеджето с ключовете на колите.
- Не, трябва ни кабрио - Ферари. - Той посочи към яркочервения "Спайдър” F430 докато търсеше ключа.
- Кабрио? Но защо?
- Защото ще се наложи да стрелям от него. По пътя за натам ще има силна охрана - ще ни попречат да минем по моста! - Той хвърли ключовете на Старкман. - Хайде! Ти шофираш!
- Какво си намислил, по дяволите? - попита Старкман, докато Чейс се настаняваше на пасажерската седалка.
- Не знам, ще го мисля докато се движим натам.
- Вечният умник, а? - Старкман се вмъкна в купето, намести се на шофьорското място и пъхна ключа. Двигателят изръмжа почти по животински. - Искаш да свалиш самолета?
- Не искам да го свалям - Нина е на борда! Добре, потегляй!
Ферарито излетя от гаража с писък на гуми, когато Старкман настъпи газта.
- Господи! Прекалено е чувствително! - Той намали и се насочи към главната врата, която се отвори автоматично при наближаването им. - Ще се опиташ да я спасиш? Какво смяташ да правиш, да скочиш на самолета, докато той излита?
- Ако се наложи! - Чейс погледна принадлежностите на гърба на Старкман. - Дай ми газовия пистолет с куката.
- Ти си се побъркал! - възрази Старкман. Но все пак му подаде механизма.
Вратата се вдигна достатъчно и ниското Ферари се плъзна отдолу. Старкман скочи на педала за газта и двигателят нададе вой. Колата се изстреля напред като куршум.