- Невероятно е!
- Винаги съм искал такова! - Чейс провери зареждането на автомата и погледна напред. Шосето от къщата криволичеше надолу по хълма до сливането си с пътя, който водеше към моста - блокиран от други два джипа Гранд Чероки. Зад тях, почти на средата на моста, стоеше сребърно БМВ Х5.
Старкман посочи; по-голямата част от охраната на Фрост се бе привела зад джиповете.
- Не ми е приятно да ти го кажа, но Ферарито не е бронебойно!
- Нито пък джиповете! Готов ли си? - Колата им взе последния завой.
- Както винаги! - Старкман държеше взрива в лявата ръка, а шофираше с дясната. Ферарито се насочи напред, точно срещу импровизираната блокада...
- Огън!.
Чейс откри огън, когато Ферарито ускори, целейки се в десния джип на височината на прозореца. Старкман протегна ръка навън и унищожи другия, празните гилзи отхвръкнаха от предното стъкло.
Джипът потрепери под яростната атака, стъклата експлодираха и куршуми надупчиха металните панели. Чейс видя един мъж да пада. Не очакваше да избие цялата охрана - просто се налагаше да ги възпре, докато колата премине.
- Изкачи се на тротоара! - изкрещя той.
- Какво?
- Тротоара, тротоара!. - Джиновете бяха блокирали двулентовия път, но отдясно имаше тротоар за пешеходци.
- Няма да се поберем!
- Ще се поберем! - Не че имаха избор - при един сблъсък между една лека италианска спортна кола и двутонен американски джип нямаше никакво съмнение кой ще оцелее.
Старкман отби Ферарито вдясно и двамата продължиха да обстрелват джиповете. Автоматът на Чейс беше вече празен, а охраната на Фрост не спираше да ги обстрелва.
- Мамка му! - извика Старкман. - Няма да се поберем!
- Просто карай! - изкрещя Чейс и се хвана здраво, когато автомобилът им удари бордюра. Предният спойлер се разби при удара - след това нископрофилните гуми се блъснаха в безпощадния бетон с трясък, който отекна в гърба му като удар с чук.
Дясната врата изпищя срещу перилата на моста, докато предното крило откъм Старкман удари задницата на джипа и се смачка като станиол. Двете странични огледала се разбиха, обсипвайки двамата мъже в купето със стъклени парченца.
- Наведи се! - извика Чейс, когато Старкман върна колата отново на пътя. Последваха ги още куршуми и те се свиха в седалките си.
Старкман отново увеличи скоростта.
- Добър избор на кола! - опита се той да надвие воя на вятъра.
Предното стъкло потрепери.
Старкман се сгърчи - яркочервена кръв изригна в гърдите му, назъбената дупка разцъфна точно под бронираната му жилетка. Тонът на двигателя рязко спадна, когато кракът му се хлъзна от педала за газта. Ферарито продължи по инерция, бързо губейки скорост.
- Исусе! - извика Чейс. Той стисна волана, опитвайки се да предпази колата от сблъсък с паркираното БМВ отпред.
Отстрани, с блестящо оръжие в ръцете, стоеше човек, който Чейс мигновено разпозна. Шенк.
Позна и оръжието. Началникът на охраната на Фрост току що бе прострелял Старкман с „Уилди".
С неговия “Уилди”.
Чейс вдигна автомата си, спомняйки си прекалено късно, че трябва да го зареди. Шенк насочи дългото сребристо дуло към него...
Той пусна волана и се хвърли с цялата си тежест към вратата. Характерният бумтеж го застигна в момента, когато един патрон от “Магнум” направи дупка колкото юмрук в гърба на седалката му. Той падна тежко на земята и се претърколи.
Втори бумтеж. Във въздуха излетя парче асфалт на няколко сантиметра от краката му. Той отново се претърколи и неудобната форма на кабелното оръжие се заби в гърба му. Чу се хрущене на метал, когато забавеното Ферари задра отстрани в джипа и спря. Двигателят изхърка. Шенк скочи отново и се прикри зад БМВ-то.
Чейс приклекна зад Ферарито, за да зареди автомата си.
По дяволите!
Нещо не беше наред. Отвореният край на пълнителя беше изкривен, с извита форма. Беше го смачкал, когато се претърколи на пътя. И сега не влизаше.
Той хвърли безполезния магазин, вместо това стисна автомата и го вдигна на височината на лакътя си, когато Шенк се показа с готов в ръката “Уилди”.
Изстрелът на немеца не попадна в целта, защото Чейс се изви и го удари с приклада си. Шенк простена и се олюля, размахвайки ръце.
Чейс го блъсна върху перилата, като се опитваше да го събори долу.
Но мъжът бе прекалено едър дори за него. Той осъзна опасността, в която се намира и прегъна колене, премествайки центъра на тежестта под горния край на перилата. Замахна и с ръкохватката на пистолета удари Чейс по врата, причинявайки му безумна болка. Той падна със замаяна глава и погледна нагоре.