Огромният пистолет бе насочен право в лицето му. Зад него Шенк дойде на фокус. Хилеше се...
Бам!
Чейс трепна.
Но изстрелът не бе произведен от “Уилди”, а от автомата на Старкман: последният патрон в магазина му направи кървава дупка в дясното рамо на Шенк. Шенк изпусна оръжието и се наклони срещу перилата.
Чейс грабна пистолета и го подхвърли:
- Струва ми се, че това нещо тук е мое.
Той стреля. Уцели Шенк в дясното око, главата му отхвръкна назад от удара и той се прекатури през перилата, падайки от стотици метри височина в ледената вода долу.
Стиснал главата си. Чейс се заклатушка към Ферарито. Старкман се бе свлякъл до вратата и от устата му излизаха кървави мехурчета. За секунда Чейс си помисли, че е мъртъв, но окото на американеца потрепна и той погледна към него.
- Обзалагам се, че си доволен задето не си ме убил, прав ли съм? - произнесе Старкман със слаб глас. Той се надигна, но се струполи отново. - Хайде, трябва да хванеш самолета...
Чейс отвори вратата, за да го повдигне на пасажерската седалка, но Старкман поклати глава:
- Остави ме... С мен е свършено, пък и компанията вече идва... - Той погледна в посоката, от която бяха дошли. Един от джиповете вече ги гонеше, освен това от сградите на корпорацията бяха излезли още коли и напредваха по пътя. - Аз ще ги спра...
- С какво?
Старкман успя да изобрази полуусмивка и вдигна парче от взрива - таймерът вече тиктакаше.
- Само гледай да се ометеш от моста за двайсет секунди - изхриптя той и с последни сили се дръпна от Ферарито, за да легне на пътя. - Бой до край, Еди...
- Бой до край - повтори Чейс, когато се качи в колата и запали двигателя. Макар и силно очукано, Ферарито заработи безотказно. Той го форсира и се отдалечи от БМВ-то.
Возенето в пасажерската седалка не можеше дори отдалечено да се сравни с преживяването да контролираш 483-те конски сили. Ускорението бе толкова жестоко, че напомняше излитане на реактивен самолет.
Премина на трета и стигна сто и трийсет километра в час.
В огледалото видя, че джипа почти е стигнал до Старкман, а останалите коли започваха да се изсипват на моста.
Другият край на моста бързо се приближаваше, но той можеше само да предполага колко време му остава преди експлозивът да избухне. Щеше да стане всеки момент.
Сто и шейсет километра в час и натискане на газта, но го деляха няколко секунди от твърда почва...
Образът в огледалото изчезна в облак светлина. Миг по-късно се чу силен пукот, непосредствено последван от по- нисък, по-зловещ грохот.
Равната повърхност на моста внезапно се наклони...
Мостът рухваше!
Бомбата на Старкман бе взривила центъра на извитата арка, двете половини на структурата се забиха в реката отдолу. Единственото, което Чейс можеше да направи, бе да държи десния си крак притиснат към пода и да се надява, че Ферарито ще достигне отсрещния край, преди цялото нещо да се срине под него.
- О, по дяволите...
Всичко се наклони и пътят отдолу се разпадна...
Ферарито излетя от края на срутващия се във фиорда мост и се блъсна в твърдия бряг. Ауспусите се откъснаха при удара, тонът на двигателя се превърна в грубо, накъсано стържене.
Чейс се бореше да задържи колата под контрол, но тя се завъртя. Наби спирачките. Ферарито се разтресе от ударите па антиблокиращата система, но се плъзна встрани, гумите се напрегнаха изкривени, заплашвайки да се спукат.
Той се подпря с опънали ръце върху волана. Колата се извъртя и полетя заднишком срещу една стена.
Дръпване на крака от спирачката и ускоряване...
...Ляв волан и спирачка!
С писък на изтерзана гума Ферарито спря в облак от задушлив пушек на крачка от стената на летището. Чейс се закашля. През разбитото предно стъкло видя друг облак, при- зрачна линия от прах, маркираща мястото, където до преди малко бе мостът. Охраната, която го преследваше, бе изчезнала в реката заедно с шефовете си.
И със Старкман.
Чейс спря и отправи мълчалива благодарност към бившия си партньор.
После се обърна към пистата. Оттук виждаше тромавия бял силует на А380 на тъмния фон на околните хълмове, готов да направи завой.
И да излети.
Той включи сплесканото Ферари на скорост и отлепи със скърцане на гуми.
29.
Товарния самолет забави, когато приближи края на пистата за отвеждане на мястото за излитане, подготвяйки се за широк полуоборот по дългата два километра писта.
Чейс държеше очите си приковани в самолета и увеличаваше скоростта на Ферарито. Бръснещият вятър го принуждаваше да присвива очи, очите му сълзяха, но всичко, което трябваше да направи, бе да продължава по права линия напред.