Никога не се бе качвал на А380. не знаеше почти нищо за вътрешното му разпределение освен това, че е на две нива. Но онова бе пътническа версия - а този тук бе товарен, което означаваше, че е по-различен.
Щеше да импровизира, когато се качи на борда. Опитът да попречи на излитането с Ферарито бе като да се опита да спре танк с картонена кутия.
А не можеше да се опита да го спре, като стреля - съществуваше прекалено голям риск да убие Нина, ако отвътре откриеха огън или в резултат на това се блъснеха.
Той стигна до сто и четиридесет, почти не виждаше скоростта от насълзените си очи. Самолетът представляваше размазано бяло петно в момента, когато завиваше.
Каквото и да правеше, трябваше да мисли бързо...
- Госпожице Фрост! - прозвуча гласът на пилота по ин- теркома. - На пистата има кола!
Кари отиде до вратата на кабината и погледна надолу.
- Какво? - ахна тя. Нина също се приближи. Тя видя простиращата се напред писта и носещото се право към тях яркочервено Ферари кабрио!
Колата напредваше с невероятна скорост, единственият ѝ пътник придоби форма. Дори от разстояние, тя позна голата глава зад волана в мига, в който я видя.
- О, господи! Това е Еди!
Кари изглеждаше шокирана, но само след миг се съвзе и се обърна към интеркома.
- Кари Фрост е. Не излитайте при никакви обстоятелства, преди да унищожите колата на пистата! Онова, което той се опитва да направи, е да улучи този самолет във въздуха. Това е заповед! - Тя се обърна към прозореца. - Какво прави той, по дяволите?
- Опитва се да те спре - отвърна Нина.
Кари стисна челюсти и изражението ѝ стана твърдо.
- Няма да успее.
Тя отиде до стъпалата и извика към охраната долу:
- Вземете оръжията си и отворете страничните люкове! Някой се опитва да попречи на излитането ни...
Нина осъзна, че Кари е с гръб към нея и се държи единствено за парапета.
Дори не разполагаше с време да обмисли идеята. Вместо това действа чисто инстинктивно като блъсна норвежката с две ръце.
Изненадана, Кари не успя да се задържи и падна. Тя изкрещя, когато се прекатури надолу по металните стъпала, удряйки крайниците си в твърдите ръбове, докато накрая се озова долу кървяща и замаяна.
Нина я гледаше почти в шок, ужасена от онова, което бе сторила.
Трябваше да бяга!
Тя изтича към вратата на гърба на кабината, като се молеше да не е заключена. Не беше. Премина бързо и се озова вътре в горното товарно отделение, сводест тунел от голи метални ребра, пълен с редица тракащи контейнери. Огромно количество бели лампи, разположени по тавана, осигуряваха почти призрачно осветление.
На вратата нямаше ключ. Тя бързо се огледа, търсейки как да се прикрие.
Най-близкият контейнер се намираше само на няколко крачки, прихванат с дебели ремъци, прикрепени за пода. Тя дръпна онова, което сметна, че е лостът за освобождаване. С шум но изщракване ремъкът се отпусна. Премести го зад една метална греда в стената, преди да се опита да го завърже около дръжката на вратата и го дръпна силно. Не че щеше да попречи на отварянето на вратата, но щеше да е твърде трудно за когото и да е да се промъкне през тясната пролука.
Вирусът...
За да може да бъде пуснат по време на летене, вирусът трябваше да е поставен някъде близо до външната обшивка на Еърбъса. Ако успееше да открие контейнера, може би имаше начин да попречи на хвърлянето му.
Дочу шумни стъпки откъм кабината: някой се изкачваше по стъпалата.
Нина изтича навътре.
Самолетът беше готов да направи завоя, а Чейс се намираше почти в края пистата. Той изтри очите си, като се опитваше да държи на фокус огромната машина. Под фюзелажа имаше пет колесника: един на носа и други четири, върху които се разпределяше цялата тежест на Еърбъса.
Ако успееше да се хване за колесника, след прибирането му в търбуха на самолета би трябвало да открие някакъв люк за достъп, през който да проникне във вътрешността.
Може би има люк... - напомни си той.
Трябваше да се възползва от шанса. Сега или никога. Четирите ревящи двигателя на самолета се завъртяха на завоя.
Гумите на Ферарито отново изпищяха, когато той рязко сви на една страна. Не за да се махне от пътя на самолета, а за да направи колкото се може по-остър завой, без да губи скорост, подготвяйки се да влезе под самолета.
На пасажерската седалка до него лежеше газовият пистолет с куката.
Имаше право само на един опит - ако пропуснеше, по всяка вероятност щеше да умре, когато Ферарито се окажеше хванато във въздушната струя. Ако оцелееше, можеше да се случи така, че скоро след това да е мъртъв, убит или от хората на Фрост, или от вируса.