Дори и да успееше, сигурно пак щеше да умре. Но така или иначе трябваше да опита.
Горещината плисна в лицето му, когато мина под двигателите на лявото крило. Ферарито заплаши да се завърти и той леко отпусна педала на газта - ако направеше грешка сега, нямаше да има шанс да я поправи.
Люкът откъм носа на самолета се отвори. Отвътре се показа насочен към него пистолет - един от хората па Фрост гледаше право към него.
Прибран точно под фюзелажа, Чейс насочи колата напред и се прицели между двете двойки колесници в корема на Еърбъса. Грохотът от двигателите се усили до писък и самолетът започна да ускорява.
За огромните си размери бе застрашително бърз. Нажеженият въздух блъскаше Чейс като ураган, когато Ферарито се оказа под опашката на самолета. Масивният корпус изпълни полезрението му, като огромен чук, готов да се стовари върху него всеки момент.
Намираше се между задните колесници, все още успоредно със самолета - но не за дълго.
Той взе оръжието си.
Сега бе на едно ниво с предните стойки на колесниците, натиснал газта до краен предел, за да държи еднаква скорост с препускащата над него машина. Леко завъртане на волана го приближи още до лявата стойка, четирите гигантски гуми се завъртяха бясно.
Изстрел. Съзнанието му отбеляза опасността, но някак отдалеч - Чейс бе съсредоточен до краен предел върху това, което предстоеше след секунди.
Гумите в момента бяха на по-малко от стъпка от Ферарито.
Когато самолетът се откъсна напред, Чейс прицели котвата към шахтата на колесника.
Един опит...
Огън!
Куката се изстреля и въжето изплющя след нея. Влетя в отвора на колесника и се удари във вътрешната стена. Ако паднеше, всичко щеше да бъде изгубено...
Закачи се!
Куката бе пробила металната обвивка.
Надяваше се само да се задържи в продължение на няколко секунди. Натисна копчето, за да върне обратно кабела, после пъхна пистолета в центъра на волана, като направи примка с кабела около него. След това пусна волана, засилвайки се напред срещу въздушната струя, движеща се със скорост сто и шейсет километра в час, и задържа кабела, когато той се опъна...
Ферарито се отклони, попадайки под колесниците.
Той изскочи от вратата и започна да се набира нагоре. Първо едната ръка, после другата...
Колелата хвърляха в лицето му прахоляк и пясък. Трябваше да премине само няколко крачки, но въжето вече се опъваше.
Краката му стържеха по настилката на пистата, имаше чувството, че всеки миг ще се изпусне. Кожата на пръстите му се претри до кръв.
Стойката на колесника беше само на една ръка разстояние - още малко да се протегнеше и щеше да е в състояние да се хвърли върху колесника...
Кабелът изпляска. Ферарито занесе странично и се повлече зад самолета като детска играчка. Чейс усети раздрусването и в същия момент куката се разхлаби...
Той потърси отчаяно стойката на колесника, разкървавените му пръсти стиснаха метала точно в мига, когато кабелът се откъсна.
Ферарито излетя встрани и, загубило контрол, се завъртя зад него. Кабелът изплющя и острието на смъртоносната кука мина на сантиметри от лицето му. Той инстинктивно се огледа да го проследи и видя Еърбъса да заорава в спортната кола, размазвайки я мигновено. Във всички посоки полетяха смачкани останки.
Ударът разтърси дори масивния самолет. Чейс се опитваше с всички сили да се държи, ритайки в отчаян опит да намери някаква опора, преди да го сполети същата участ като кабриото.
Обувката му напипа твърд метал и той стъпи. Ако предположението му се окажеше погрешно, ако тук нямаше люк, когато колесниците се върнеха в корема на въздушната машина той щеше да бъде смазан.
Погледна нагоре, но не видя нищо, освен метални стени, сноп кабели и хидравлични тръби.
По дяволите...
Самолетът напусна пистата, писъкът на двигателите стана почти оглушителен, Стойката на колесника започна да се прибира, сгъвайки се навътре. Металните ребра на фюзелажа се забиваха в него като остриета, готови да го разкъсат на парчета...
Люк!
Отвор, широк не повече от шейсетина сантиметра, с вдлъбната пръстеновидна дръжка в основата. Хвана дръжката, но тя не помръдна.
Или беше залепнала защото е съвсем нова, или бе заключена. Молеше се да е първото, натискайки по-силно, и внезапно вратата се отвори. Той се мушна в тесния отвор, тупвайки шумно в мига, когато колесникът издрънча, връщайки се на мястото си зад него. Отворът между стойката и горния край на колелото беше едва няколко сантиметра.