Отново го натисна - нямаше представа какво трябва да прави после. Не знаеше как се управлява самолет, още повече пък такова огромно чудовище като този Еърбъс.
- Мамка му! - Той погледна отчаяно към контролното табло. Единственото нещо, което можеше да идентифицира, бе неестествения хоризонт, който показваше, че самолетът все още е под наклон и се накланя още по-стръмно, отколкото му се харесваше.
Къде, по дяволите, беше автопилотът?
Тук! "Включване на автопилот”, близо до горната част на контролното табло. Той натисна изпъкналия бутон, като пусна неуверено лоста за управление. Записан на лента женски глас съобщи, че автопилотът е активиран и машината плавно се изправи в равновесно положение. Той затърси висотомера. Еърбъсът се намираше на шест хиляди метра, съвсем близо до височината за летене.
Той се надяваше, че каквато и система да е била използвана за пускането на вируса, не е била активирана от таймер.
Кари се изправи. Двата изстрела откъм пилотската кабина можеха да означават само едно - че пилотите са мъртви, и че това е дело на Чейс.
Чейс! Как, по дяволите, се бе озовал на борда?
Не че имаше значение. В момента беше тук и представляваше заплаха.
Дали повече от Нина? Тя претегли опасността. Кутията с вируса бе в контейнера в най-задната част на средното ниво, инсталирана в тръби, които щяха да разпръснат смъртоносния разтвор във въздушната струя от опашката на самолета. Нина би могла да попречи на пускането на механизма.
Но първо трябваше да намери контейнера, а след това да го обезвреди.
Чейс, от друга страна, бе в пилотската кабина. Той бе по-голямата опасност.
Като хвърли един последен поглед, Кари се върна.
Нина огледа контейнерите. Никой от тях не изглеждаше свързан с външната част на самолета.
Което означаваше, че вирусът е на някоя от другите платформи.
Тя се страхуваше, че може да се наложи да се върне до предния склад и да мине покрай преследвачите си, но после забеляза един отвор в задната преграда, който водеше към малко отделение. Провря глава в тясното и с нисък таван помещение. Имаше нещо като големи електрически табла, свързани с дебел сноп проводници на стената.
А на пода се виждаше друг отвор.
Тя се мушна в кабината и запали осветлението. Долу стоеше друг метален контейнер, пред него имаше една платформа, върху която бе привързан голям, лъскав сребърно-сив мотоциклет. Разпозна го: беше на Кари, онзи, с който норвежката толкова се гордееше.
Тя се спусна на средната платформа.
След като самолетът мина на автопилот, Чейс се дръпна от таблото с надеждата да спечели малко време. Как точно щеше да се върне на земята, след като двамата пилоти бяха мъртви, беше друг въпрос...
Зад гърба му се чуха тичащи стъпки и той се хвърли към стената. През вратата на пилотската кабина мерна мъж, който приклекна зад отвесната преграда, изчаквайки партньора му да му осигури прикритие, така че да може да се завърти и да стреля.
Чейс откри пръв огъня. Един куршум от неговия "Уилди” проби дупка в преградата и очевидно уцели стоящия зад нея мъж.
Един по-малко. Но отвън имаше и други.
В пилотската кабина проехтяха още изстрели, разлетяха се парчета пластмаса и талашит във всички посоки. Вторият гард използва същия номер и стреля през преградата. Чейс се хвърли на платформата в момента, когато куршумите заплющяха по стената на кабината и страничните панели над него.
Видя пистолета на мъртвия мъж на пода в кабината - Зиг-Зауър Р226. Явно другият имаше същото оръжие, което означаваше, че разполага с петнайсет патрона, тринайсет от които вече бяха изстреляни, вече четиринайсет...
Петнайсет!
Ако бъркаше в броенето, това щеше да е краят за него.
Той се претърколи с разперени напред ръце, когато се хвърли към отворената врата на кабината. Видя втория от охранителите на Фрост трескаво да зарежда пистолета си...
Пистолетът му проехтя. Мъжът отсреща се срина.
Чейс скочи и затича към задната част на самолета.
На борда беше останала само Кари, освен ако нямаше и други членове на екипажа, за които той не знаеше.
И Нина.
Нина приклекна зад мотоциклета.
Последният изстрел беше от пистолета на Чейс. Което може би означаваше, че е последният човек, останал...
- Еди? - извика тя. - Еди!
Чейс напрегна слух. Беше Нина... а може би Кари? Шумът на двигателя му пречеше да определи. Отиде до вратата, но не видя нищо, освен метални контейнери, които светеха на студената светлина.
- Нина! Ти ли си?
Отсреща се показа една глава. Чейс мигновено позна кестенявата коса.