Нина поглед напред.
- Кари. Трябва да е в пилотската кабина! Какво прави?
- Завива - произнесе мрачно Чейс. - Връща ни обратно в Равнсфйорд.
- Но... тя не може да управлява тази машина!
- Не е нужно, компютърът ще направи всичко вместо нея. Виж. - Той извади швейцарския си военен нож и ѝ го подаде. Тук има отвертка, а също и ножица. Свали панела, а после срежи до една всяка жичка, която видиш!
- Аз съм археолог, а не електротехник! Какво се каниш да правиш?
- Ще се погрижа за скъпата ни приятелка. - Той стисна автомата си и се насочи напред.
Нина огледа ножа, опитвайки се да отвори остриетата.
- По дяволите! - Опита отново, но пак без успех. - Еди, почакай! - Той не я чу. Отчаяна, тя се затича след него.
Чейс стигна до помещението за екипажа и предпазливо надникна вътре. Вратата на пилотската кабина зееше отворена. Кари не се виждаше.
Той вдигна оръжието си и влезе. Двете тела продължаваха да лежат там, където бяха паднали.
Къде беше тя!
Не бе минала покрай него в склада, така че трябваше да е още в предния участък. Това означаваше, че се е качила по стъпалата до горната платформа, че се е скрила в пилотската кабина или че се намира в склада.
Той се придвижи до склада и спря - след което дръпна и отвори вратата, насочвайки пистолета си.
Празно.
Затвори и се облегна, готов да излети зад ъгъла и да се втурне по стъпалата.
Давай!
И там нямаше никого.
Отпусна се... и Кари се метна отгоре, като го удари с двата си крака в лицето.
30.
Чейс залитна назад, очите му се насълзиха от болката в счупения нос, но се опита да запази равновесие.
Последва нов удар. Токът на обувката ѝ този път се заби в гръдния му кош като кирка. Дробовете му останаха без въздух.
Следващ удар, този път в ръката, с която държеше пистолета. Разтърси го агония, когато малкият му пръст се счупи. Пистолетът полетя към пода.
Той замахна с левия си юмрук и главата на Кари се отметна назад, когато я уцели в бузата. Тя извика колкото от болка, толкова и от изненада, и падна от стъпалото със зло изражение.
Чейс осъзна, че в колана на кожените ѝ джинси сигурно имаше пистолет. Не се беше излъгал. В момента, в който тя го извади, той се хвърли върху нея, блъсна я във вратата на склада, изкарвайки дъха от дробовете ѝ...
Пистолетът гръмна.
Изгаряща болка прониза лявото му бедро. Кракът му мигновено се огъна и той залитна на една страна. Куршумът бе преминал през бедрото, избягвайки костта, но панталонът беше мокър от кръв.
Самолетът се носеше към Равнсфйорд.
Кари отвори уста да си поеме дъх.
- Мътните да те вземат, Еди! - изкрещя тя. Димящият пистолет се вдигна, насочен в лицето му...
И си остана така.
Мина една секунда, после втора, пръстът на норвежката стоеше върху спусъка...
- Кари!
На вратата към склада стоеше Нина. Държеше пистолета на Чейс с две ръце и се целеше в нея.
- Свали го - нареди Нина.
Кари я погледна изненадано, но не се подчини.
- Кари, остави оръжието. Остави го на пода!
- Нина, все още имаш време да промениш решението си. - Тонът на норвежката стана почти умолителен. - Все още можеш да останеш с мен!
Нина стисна челюсти.
- Няма да те оставя да убиеш Еди.
- Не мога да му позволя да опропасти плана. - Кари се извърна към него. Очите му се бяха присвили от болка, той притискаше ранения си крак, неспособен да говори. Обърна главата си към Нина, искаше да я накара да стреля. "Това са аматьорски разговори”, искаше му се да ѝ каже, но думите отказваха да излязат от устата му.
- Планът е откачен! - сопна ѝ се Нина. - Баща ти е луд!
Лицето на Кари пламна от гняв.
- Да не си посмяла да говориш така!
- Знаеш, че е вярно, Кари! Знаеш, че греши. За бога, толкова години си спасявала човешки животи по целия свят! Помисли за хората, на които си помогнала! Това нищо ли не означава за теб?
- Трябва да го направя - каза Кари, а лицето ѝ изразяваше обърканост. - Не мога да не се подчиня на баща ми.
- Ти вече го направи! - напомни ѝ Нина. - Когато не му позволи да ме убие! И сега виждам същото: можеше да убиеш Еди, но не го направи. Защото те е грижа за него! Защото той ти е спасявал живота!
- Но той не е един от нас...
- Кари, тук няма „ние” и „те” - настоя Нина. - Всички сме хора, човешки същества. Това, че светът има проблеми - винаги е било така!
Кари я погледна, изглеждаше още по-несигурна отпреди.
- Но ние можем да разрешим тези проблеми...
- Като убием милиарди хора?! Това ли е идеята ти за разрешаване на проблеми? - Като продължаваше да държи пистолета, насочен към Кари, Нина пристъпи по-близо. - Кари, познавам те. Можеш да спреш баща ти да направи нещо ужасно. Просто остави оръжието.