Но не можеше да направи нищо, за да спре това. Беше затворена в кола, която потъваше към дъното на Хъдсън и пулсирането в главата ѝ щеше във всеки момент да победи здравия ѝ разум и да я накара да поеме фатална глътка...
Някой я сграбчи.
Беше толкова изненадана, че спазъмът я стисна за гърлото. Една ръка се уви около кръста ѝ и започна да дърпа. Роклята ѝ се разкъса и нейният спасител я изтегли през прозореца, като риташе енергично, докато Бентлито изчезваше в тъмнината долу.
Сърцето ѝ биеше отчаяно. Нина изскочи на повърхността и изкрещя, поемайки болезнена глътка въздух, без да я е грижа вече за отвратителния вкус на водата. Ръката още я държеше и спасителят ѝ я тласна към брега. Болката и паниката отминаха и Нина се обърна да види кой е до нея.
Мъжът в коженото яке ѝ се усмихна, разкривайки голямо разстояние между двата си предни зъба.
- Опа.
- Вие?
- Хм. Това... - той направи задъхана пауза - това за благодарност ли трябва да мине?
Двамата стигнаха до кея и непознатият я поведе към една ръждясала стълба. Нина едва я изкачи, отпускайки се най-накрая на бетонния док под главното ниво на самия пристан. Мъжът я последва. От якето му се стичаше вода.
- Хубава рокля.
- Какво? - попита Нина объркано, преди да осъзнае, че роклята ѝ е съдрана почти до кръста.
- О, Господи! - Тя се прикри с ръце.
- Е - каза мъжът, като прокара пръсти през късата си коса, - ако това е всичко, което ви притеснява, сигурно сте добре. - Съдейки по акцента, може би беше британец, но Нина не можеше да е сигурна. - Което е хубаво, защото трябва да се махаме оттук. Веднага. - Той ѝ подаде ръка. Нина гледа смутено известно време, след което я пое и той ѝ помогна да се изправи на крака. В този момент тя осъзна, че е изгубила и двете си обувки.
- Кой сте вие? - попита го тя, докато подтичваха нагоре по стъпалата към кея. - Какво става?
- Казвам се Чейс. Еди Чейс. Не се притеснявайте, не съм някой побърканяк. - Той се обърна и ѝ хвърли усмивка, която не беше напълно успокояваща. - Само достатъчно луд да скоча в река да спасявам жената, за която бях нает да се грижа.
- Нает?
- Аха. Аз съм вашият бодигард!
Стигнаха запъхтени до горното стъпало. Чакаше ги малка групичка хора. изглеждаха смаяни. Неколцина от тях изръкопляскаха.
- Полезно е да си бил в спец отрядите. Аз съм нещо като... нещатен сътрудник. - Нина видя, че неговият Рейндж Роувър с очуканата предница, беше паркиран на кея с отворени врати и работещ двигател.
Един мощен мъж в униформа на служител от охранителна фирма изтича към тях, задъхвайки се.
- Хей! Какво, по дяволите, става тук?
- Всичко е наред, приятел - каза Чейс. - Всичко е под контрол.
- Мамка му! Една кола мина през бариерите и излетя от ръба на кея! Искам отговори!
Чейс въздъхна, след което бръкна под якето си и извади внушителен пистолет. Изглеждаше дори по-заплашителен отблизо с дългата си цев, подсилена от прорязано стоманено парче по горната страна.
- Господин Магнум ще отговори на всичко - каза той и махна по посока на гарда. Малката тълпа бързо се разпръсна.
- Имате ли въпроси?
Мъжът се опита да потисне страха върху лицето си. но с малък успех.
- Е, те могат да почакат .
- Хубаво. Може би искате да намерите типа, който скочи от колата преди тя да се блъсне, макар че е наистина лошо момче. Но точно сега се налага да заведа тази госпожица на някое сигурно място. Става ли?
- Разбира се! - съгласи се гардът, отстъпвайки.
Като продължаваше да държи пистолета си вдигнат, Чейс отвори вратата на Нина, след което изтича до шофьорската седалка и скочи в нея. Миг след това излетя от кея с висока скорост. Накрая направи остър завой, продължи по празния тротоар още известно време, преди да отмине група спрени коли и да отбие по магистрала Уестсайд.
- Предполагам, че ще е по-добре да включиш отоплението - каза той, поглеждайки към треперещата Нина, докато ускоряваше. В далечината звукът на сирени разцепи нощния въздух.
Тя стисна зъби.
- Какво става, по дяволите?
- Кратката версия ли? Лошите момчета искаха да те убият. Добрите искаха да ги спрат. Аз съм един от добрите.
- Но защо ще искат да ме убиват? Какво съм направила?
- Не е за това, което си направила, док. А за това, което можеш да направиш. Онова влечуго в Бентлито, Старкман. Навремето ми беше приятел - работехме по света заедно, в специалните отряди - докато не стана престъпник.
- Каза ми, че работел за фондация "Фрост”, за Кристиан Фрост - вдигна вежди Нина.