Выбрать главу

Шенк паркира, след което съпроводи Нина и Чейс до къщата.

-      Насам!

Нина бе силно впечатлена от стаята, в която ги въведе. Отсрещната ѝ стена бе извита, огромен прозорец минаваше по цялата ѝ ширина, разкривайки гледката отвън - от пла­нините. обрамчващи летището, през фиорда - до корпора­тивните сгради отдолу, и в далечината - Северно море.

Изгледът не бе единственото впечатляващо нещо. Стая­та представляваше съчетание на луксозен салон и картинна галерия. Скулптура на Хенри Мур, картина на Пикасо в ниша, грижливо заслонена от прякото слънце. Паул Клее... и няколко други, които не разпозна веднага, но бе сигурна, че са точно толкова ценни.

-      Невероятна къща - произнесе тя, изпълнена с благо­говение.

-      Благодаря - произнесе непознат женски глас. Нина се обърна и видя да влиза висока и поразително красива блондинка; лъскавата ѝ коса се сипеше по раменете. Из­глеждаше приблизително на годините на Нина или малко по-млада, царственият начин, по който се държеше, не се връзваше със супермодерното ѝ облекло - тясно бяло гор­нище с дължина над талията, разкриващо перфектно из­ваяна коремна мускулатура, и точно толкова впити черни кожени джинси и ботуши с високи токове. Тя се приближи и огледа Нина отгоре до долу, сякаш не напълно сигурна как да се държи с нея.

-      Д-р Уайлд - каза Шенк. - това е Кари Фрост, дъщеря на господин Фрост.

-      Приятно ми е да се запозная с вас. - Нина протегна ръка и двете жени се ръкуваха. Чейс, забеляза Нина с изум­ление, се опитваше да не проличи прекалено очебийно, че я разглежда.

-      На мен също, д-р Уайлд - отвърна Кари. - Господин Чейс. Научих, че се е наложило да използват услугите ви в Ню Йорк.

-      Да, може да се каже и така. Добре е, че ме наехте! - Той хвърли на Шенк самодоволен поглед и немецът се намръщи.

-      Радвам се, че къщата ви харесва. - обърна се Кари към Нина. - Аз съм я проектирала. Архитектурата е едно от мо­ите... ами, бих казала хобита, но ще е неприлично. Имам степен по тази специалност. - Тя говореше съвършен англий­ски с едва доловим намек за акцент.

-      Красива е - кимна Нина.

-      Благодаря. - Нина си помисли, че името на Кари ѝ зву­чи познато, но не можа да си спомни откъде.

-      А баща ви да е тук някъде? - попита Чейс, забил пал­ци в джобовете на якето си.

Кари изглеждаше леко резервирана от тази фамилиарност.

-      Не, в биолабораторията е. Ще ви заведа при него.

Нина изведнъж се сети.

-      Извинете, че ви питам, но... не споменаха ли за вас по новините миналата година, че сте били в Африка? За меди­цинско подпомагане на населението в Етиопия?

-      Да, аз бях - кимна Кари. - Помагах в организирането на помощите.

-      Госпожица Фрост прави повече, не само помага - намеси се Шенк. - Тя отговаря за медицинските програми във фондация "Фрост"' в целия свят. Не мисля, че е остана­ла страна, непосетена от нея през изминалите пет години.

-      Работите по програма за изкореняване на болестите, нали? - попита Нина.

-      Да. Фондация "Фрост" прави каквото може за превръ­щането на света в по-добро място. Висока цел е, признавам, но съм сигурна, че можем да я постигнем.

-      Вярвам, че можете - усмихна се Нина.

-      Благодаря. - Кари посочи към вратата. - Какво ще ка­жете да ви заведа при баща ми?

Младата жена ги поведе по стълбите към голям гараж зад къщата. Нина бе смаяна от онова, което се намираше в него; пространството бе запълнено от скъпи спортни коли и мотоциклети, като се започне от старата класика и се стигне до най-последните италиански супер коли.

-      Личната ми колекция - обяви Кари. - Баща ми не я одобрява напълно, но аз обичам свободата и оживлението от скоростта.

-      Приятни машинки - цъкна Чейс, когато погледът му попадна на яркочервеното Ферари F430 Спайдър кабрио, а после на мотоциклета, паркиран до него, лъскаво чудовище в синьо и сребърно.

-      Сузуки GSX-R1000 - каза му Кари с нотка на гордост, първият признак за истинска емоция, която показваше от срещата с Нина. - Най-бързият мотор в света. Един от лю­бимите ми. Планирам скоро да обиколя с него Европа. Ако графикът ми... позволява. Но това зависи от д-р Уайлд.

-      Какво искате да кажете? - изненада се Нина. Кари ѝ хвърли загадъчен поглед и ги поведе към един Мерцедес.

Шенк седна зад волана и ги откара до футуристична сгра­да източно от къщата, която Нина бе видяла от самолета. Ко­гато наближиха, пред тях се разкри комплекс, съставен от две секции: свързаните двуетажни структури на земята, близо до фиорда и други над тях, разположени в самата скала.