- Ако е автентичен.
- Което вие, като най-квалифицираният човек в света, ще определите.
Нина се замисли над думите му. Все още не гореше от желание да отиде в страна, която проявяваше откровена враждебност към Запада и американците в частност, но беше ходила преди на експедиции и в по-малко приятелски настроени държави, а потенциалната награда в този случай далеч надхвърляше стойността на всичко, което бе открила до този момент.
Освен това, както Фрост каза, тя нямаше да замине сама.
А ако избереше да не отиде, какво щеше да прави? Да се върне в Ню Йорк, където току що ѝ бяха отказали финансиране... и където постоянно щеше да се озърта дали хората на Куобрас не са по петите ѝ?
- Окей - реши тя, - съгласна съм. Кога тръгваме?
Фрост се усмихна.
- Веднага когато сте готова.
- Харесва ми начина ви на мислене - каза Нина, отвръщайки му с усмивка. - Само защото Атлантида е чакала единайсет хиляди години, не означава, че трябва да чака още...
- Тогава - каза Кари, - да вървим и да започваме.
4.
Иран
Нина разтърка раздразнено ръката си.
- Още ме боли.
- Да не искате да пипнете някоя екзотична средноизточна болест? - попита Чейс весело. – По-добре се подсигурете, вместо да съжалявате.
- Знам, знам. Само ми е неприятно.
- Това е нищо! Трябваше да видите инжекциите, които ми слагаха, когато бях в Специалните части. Ей такива големи игли! Няма да искате да знаете къде ги забиваха.
- Със сигурност не бих искала да знам.
“Гълфстрийма” тъкмо бе прелетял над Черно море и Турция по пътя си към Иран. Не бяха поели по директния маршрут от Норвегия, вместо това заобиколиха към Прага, за да вземат още един пътник. В самолета с Нина, Чейс и Кари, която седеше сама в задната част на салона и работеше на лаптопа си, пътуваше и един мъж, когото Чейс представи като Хюго Кастил. От начина, по който се шегуваха един с друг, беше ясно, че са стари приятели.
- Да, с Едуард се познаваме отдавна - потвърди темпераментният, с продълговато лице европеец - французин навярно, помисли си Нина, съдейки по акцента му. - Работили сме заедно в много специални операции за НАТО. По-точно секретни, както казвате вие - добави той и разтърка острия си нос.
- Значи сте били във френската армия?
Кастил се изправи в седалката си с израз на голямо възмущение:
- Френската? Ама моля ви се! Аз съм белгиец, мадам!
- Съжалявам! Не съм разбрала - побърза да се извини Нина, преди да осъзнае, че Чейс се смее. Лицето на Кастил също се опъна в усмивка. – Хей, ама вие на майтап ли ме вземате?
- Малка шегичка - каза Чейс. - Хюго упражняваше френския си. Белгиец е, това е единственият трик за привличане на вниманието.
- Английски еснаф - подсмъркна Кастил. Извади от джоба на якето си една лъскава ябълка и я огледа внимателно, преди да отхапе.
- Е, какво можем да очакваме в Иран, мистър Чейс? - попита Нина.
- Наричай ме Еди. - Изражението му стана сериозно. - Надявам се да нямаш много вземане-даване с местните. Нещата трябва да са прости: срещате се с Хаджар, решаваш дали това нещо е истинско, след това шефа - той кимна към Кари, която продължаваше да се занимава с компютъра си - трансферира парите и край. Такъв е планът, ако всичко е законно.
- А ако не е?
Той потупа коженото си яке, провесено върху дръжките на седалката. Прикладът на пистолета му личеше ясно.
- Тогава ще има неприятности. Не се притеснявай, ще се оправим. Ще те пазя, док.
- Ние ще ви пазим - поправи го Кастил, докато дъвчеше парчето ябълка.
- Благодаря. - Нина не сподели безпокойствата си.
Лаптопът на Кари издаде звук. Тя погледна екрана изненадано, след това сините ѝ очи проблеснаха и тя улови погледа на Нина, миг преди да се върне отново към компютъра. Бързо натрака нещо по клавиатурата, после затвори лаптопа и седна в седалката срещу Нина.
- Нещо не е наред ли? - попита Нина.
- Не - просто един имейл от баща ми, нещо, което не очаквах. Не е за притеснение, всъщност - добри новини. Но не е точно сега моментът, така че... - Тя се наведе напред, усмихвайки се за първи път, откакто се бяха срещнали, като разкри блестящи бели зъби. - Мисля, че трябва да ви се извиня, д-р Уайлд.
- За какво?
- Не бях най-добрата домакиня. Бях прекалено заета с работата си за фондацията, с тази експедиция... Съжалявам, ако съм се държала малко хладно и дистанцирано.
- Не, няма защо да се извинявате - увери я Нина. - Вие сте много заета, сигурна съм, че трябва да правите много неща наведнъж.