- Значи си бил в Иран преди? - попита Нина.
- Не, никога - отвърна Чейс бързо. Кастил погледна разсеяно навън през прозореца.
Хафез изстреля кашлящия си смях отново.
- Ех, тези западняци с вечните им тайни! Това, което се случи беше...
- Абсолютно нищо - прекъсна го Чейс. Специалните натовски сили никога не са провеждали операции в Иран. Никога. Той погледна Хафез, който се ухили и издуха поредния облак дим.
- Е, значи тогава съм помагал на призраци. Между другото, една от кутиите, които така и не взе, е отзад, както помоли.
Кастил се протегна през задните седалки и взе един мръсен метален контейнер с размерите на голяма кутия за обувки.
- Заровеното съкровище! - обяви той, отвори го и измъкна черен автоматичен пистолет, пълнители и, за ужас на Нина, ръчна граната. – Ето, дръж я!
Нина изписка, когато той внимателно сложи гранатата в ръката ѝ. Кастил бързо и умело провери оръжието, зареди го, след което го пъхна в сакото си.
Тя продължаваше да гледа изумено гранатата.
- Не се плаши - каза той, като я взе от нея. - Няма да избухне, докато не дръпнеш халката. Ето така.
Той изтегли халката и Нина извика.
- Това нещо има петминутен предпазен бушон - обади се Чейс. - Но не се притеснявай, не се задейства преди...
- Никак не е забавно! - прекъсна го Нина.
- Господа - намеси се Кари, - предпочитам да не тероризирате най-важния член на нашата експедиция. - Думите бяха меки, но властната нотка в гласа ѝ не можеше да се сбърка.
- Съжалявам, шефе - вдигна рамене Чейс. Той обезвреди гранатата и я подаде обратно на Кастил, който на свой ред я върна в кутията. - Направих го само за да минава времето по-бързо.
Нина направи физиономия.
- Следващия път си носи iPod-a.
След един час пътуване на самата Нина ѝ се прииска да си беше взела iPod.
В началото планините бяха впечатляващи, но след известно време всичко започна да ѝ се вижда еднакво. Пътуването по неравното шосе беше гладко като летене с вълшебно килимче в сравнение с разбития и криволичещ път, по който се движеха сега, на места почти като просека, виеща се над опасно стръмен склон. Пухтящият дизелов влак по релсите долу изпускаше пушек като мръсен танкер. Проследявайки с поглед двете метални релси в долината, тя видя напред железопътна гара.
- Колко остава, Хафез? - попита Чейс.
- Не е далеч. - Иранецът посочи към долината. - Трябва да отминем разпределителната гара.
- Слава богу - въздъхна Нина. От тънката седалка и непрекъснатото бучене на стария Ленд Роувър вече започваше да се схваща. - Защо този тип иска да се срещнем чак толкова далече? Не можеше ли да се видим в Техеранския "Хилтън”?
- И на мен ми се искаше - отвърна Чейс. - Но се налага да бъде предпазлив. Както впрочем и ние.
- Очакваш ли неприятности? - попита Кари.
- Изхарчваме десет милиона долара, за да купим древен артефакт, който един маниак откраднал от някакъв хитър човек в отдалечен район на Иран. Вие не очаквате ли?
Тя вдигна вежди.
- Имаш право.
Десет минути по-късно Хафез спря Ленд Роувъра пред изоставена селскостопанска постройка. Дворът не се виждаше, скрит зад един завой в долината; дори железопътните релси бяха изчезнали в тунела долу. Над къщата стръмната урва бе обрасла с ниски дървета, докато от другата страна на постройката се спускаше рязко към дъното на долината. Не личаха никакви следи от човешко присъствие.
- Хюго, огледай зад къщата - каза Чейс, вече без всякаква следа на несериозност. - Хафез, ти остани с д-р Уайлд и госпожица Фрост. И при най-малкия намек за неприятност, ги извеждаш от тук.
- Къде отивате? - попита Кари.
- Да проверим дали къщата е празна. - Той излезе от Ленд Роувъра и извади пистолета от джоба си. - Ако не се върна до две минути - каза той на Хафез, - ще означава, че имаме неприятност. - Иранецът кимна и двамата мъже се насочиха към къщата.
Нямаше и две минути, когато Чейс се появи отново, следван на разстояние от Кастил.
- Чисто е. Само две стаи са, няма никой.
- Отзад също няма никой - добави Кастил.
- Не че очаквах, но трябваше да проверим. Добре тогава - продължи Чейс. - Този е единственият път, откъдето може да се влезе и излезе. Който и да дойде, ще го видим.