Хафез беше коленичил с ръце зад тила до Ленд Роувъра, всички врати на който зееха отворени. Двама войници го пазеха. Други пък бяха обкръжили сградата. Чейс мигновено осъзна какво се е случило: войниците се бяха скрили на стръмния склон зад къщата и бяха използвали въжета, за да се спуснат по-бързо.
Той видя, че някои от иранците носеха руски снайпери "Драгунов”, снабдени с телескопични лазерни мерници. Това обясняваше защо Хафез не ги е предупредил. Да си прикован под тънкия като конец лъч на лазера и едновременно с това да си наясно, че един високоскоростен куршум може да експлодира срещу блестящото червено петно мигновено, можеше да накара всекиго да се държи много, много неподвижно.
- Съжалявам, Еди - каза Хафез. - Прекалено много бяха... - Един от пазачите му го срига.
- Мисля, че ние всички прецакахме нещата този път - изпъшка Чейс в безсилен гняв. Вероятността Хаджар да си осигури военно подкрепление дори не му бе хрумнала. Про- дажността на дилъра се простираше много по-надалеч, отколкото си беше представял.
В този момент той забеляза в далечината кафяв камион, който трополеше по мръсния път. Може би беше паркиран някъде, където да не се вижда, и сега се приближаваше да прибере войниците след завършването на мисията.
Хаджар се приближи до един офицер и се ръкува с него.
- Капитан Махджад! Мога ли да ви представя моите... бизнес сътрудници?
Махджад, дългурест брадат мъж, се ухили на групата пленници.
- С удоволствие. Е, Фейлак, какво искаш да правиш с тях?
- Блондинката и руснака - вземам ги със себе си.
Махджад хвърли похотлив поглед на Кари, която му отвърна с леденостудено изражение.
- Не знам за него, но определено съм наясно тя за какво ти е.
- Не е това. Въпреки, че... - Хаджар се замисли, после отново се разсмя. - Колкото до другите, изобщо не ме интересуват. Стига да не се влачат подире ми.
- Няма проблем. Министерството на културата е уведомено, че група чужденци се опитват да откраднат наши съкровища. Ще им дадат най-малко двайсет години затвор - ако доживеят до процес.
- Оставям ги на теб. - Хаджар изщрака с пръсти към бодигардовете си. - Закопчайте ги в белезници - заповяда той, сочейки Кари и Волгин.
- Къде я водите? - извика Чейс, но един от войниците замахна и го удари с приклада по гърба.
- Вкъщи. Не се тревожи, нищо няма да ѝ се случи. Стига баща ѝ да прояви готовност за сътрудничество.
- Имате намерение да искате откуп за мен? - попита Кари ужасено. Един от бодигардовете издърпа ръцете ѝ назад и ѝ щракна белезници на китките.
- Смятам, че ще е честно да получа още десет милиона долара, а вие? - обърна се Хаджар към Чейс, като я игнорира. - Ако аз имах такава красива дъщеря, щях да си помисля, че е изгодно. - Той понижи глас и продължи с по-заплашителен тон: - За да съм сигурен, че ще си остане красива.
- Само да си посмял да ѝ сториш нещо - изръмжа Чейс, - ще те убия.
- Това ли е най-добрата заплаха, която можа да измислиш? - подигра му се иранецът.
- Щом настояваш.
Хаджар сви рамене.
- Ами хубаво. Ще му мисля затова... след двайсет години.
- Господин Чейс - бързо изрече Кари, докато бодигардовете изблъскваха нея и Волгин навън, - помнете за какво бяхте нает. Пазете д-р Уайлд. Това е главният ви приоритет.
- Но...
- Разбрахте ли?
Чейс кимна неохотно.
- Да.
- Добре. - Кари насочи вниманието си към хеликоптера, след това обърна очи към Хаджар. - Разполагате само с пет седалки, а ние сме шестима.
- Вие може да седнете в скута на Волгин - рече Хаджар с похотлива усмивка. - Той заслужава едно последно удоволствие... преди да го изпратя отново при Куобрас.
Кръвта се отдръпна от лицето на руснака.
- Какво? Не! Не, Фейлак, двамата с теб имахме споразумение!
- Сигурен съм, че Куобрас ще предложи по-добро споразумение. Защо да се задоволявам с три милиона, след като мога да получа всичките десет милиона и да накарам Куобрас да ми плати още, за да върна теб и артефакта обратно при него?
- Не! - изкрещя Волгин. Въпреки, че ръцете му бяха оковани зад гърба, той се хвърли срещу бодигарда, който го държеше и онзи загуби равновесие.
Другият пазач се завъртя, пусна ръката на Кари, когато Волгин му изпрати силен ритник в стомаха; след това го блъсна и се затича тромаво към къщата. Войниците се съвзеха от изненадата и вдигнаха оръжия.
- Не стреляйте! - извика Хаджар. Махджад го погледна стреснат, след което бързо повтори заповедта.
Войниците спряха за миг, разпънати между тренирания си инстинкт и заповедта на командира.