Това бе достатъчно за Чейс.
Той сграбчи за цевта пушката на най-близкия до него войник, светкавично извъртя китката му така, че мъжът изпусна оръжието и то се озова в другата му ръка; пръстът му бе точно върху спусъка.
Чейс усети топлината на куршума през металния ствол, когато пушката гръмна, обгаряйки дланта му. Войникът се килна назад и куршумът премина през него, опръсквайки Ленд Роувъра с кръв и разкъсана тъкан.
Преди някой да успее да реагира, Чейс превключи оръжието на автоматична стрелба и откри ураганен огън първо по снайперистите. Те бързо бяха повалени, останалите се хвърлиха на земята, притиснати от свистящите куршуми. Ако някой все пак се осмелеше да стреля по него, рискуваше по-скоро да уцели някой от своите. Това щеше да му спечели малко време.
- Нина! - изкрещя той. Тя втренчи очи в него неразбиращо, напълно неподготвена за смъртоносната ярост на действията му. Той протегна ръка да я хване, но един от иранците се оказа по-бърз от него и повали Нина на земята. Чейс не можеше да стреля, без да я нарани.
Светкавично смени тактиката.
- Хюго! - изкрещя той, обръщайки глава към Ленд Роувъра. Кастил вече бе последвал примера му и бе отнел пушката от войника, който го пазеше. Но в този миг зад гърба му изскочи друг иранец и го удари силно с приклад отзад по главата. Кастил рухна.
Някой болезнено изпъшка и Чейс извъртя глава към звука. Хафез се мъчеше да се изправи на крака, но един от пазачите му с ритник го повали обратно на земята. Другият прицелваше винтовката си в Чейс...
Чейс се хвърли зад Ленд Роувъра. Времето му стигна точно колкото да затръшне вратата, преди прозорецът да се пръсне и ку ршумите да превърнат в решето алуминиевия корпус.
- Еди! - изкрещя Нина, когато войникът я дръпна и я изправи, подкарвайки я грубо към Ленд Роувъра. Тя се съпротивляваше и риташе, но той бе определено по-силен. Други двама иранци бяха приковали Кастил към земята.
Онзи с вдигнатото оръжие изпразни целия си пълнител в джипа.
За няколко мига всичко утихна. Войникът хвана надупчената от куршуми врата и я дръпна.
Ленд Роувърът беше празен. Онзи се взираше объркано. В този момент чу слаб звук и погледна надолу.
На пода отзад се търкулна една ръчна граната и спря.
Той отвори уста да извика...
Така и не успя. Гранатата избухна, като го отхвърли назад в градушка от нащърбени парчета метал.
Войникът, който държеше Кастил, бе пометен от взривната вълна, както се случи и с пазача на Хафез. Но двамата пленници, прилепени към земята, успяха да останат невредими под смъртоносните шрапнели.
Легнал до задното колело от другата страна на Ленд Роувъра. Чейс запуши с ръце ушите си, когато вратата над него бе отнесена от пантите си. Проследи я с очи как лети като гигантско фрисби и после пада на земята.
Погледна изпод джипа. Най-близко намиращите се войници бяха или ранени, или мъртви, а останалите се съвземаха от шока на експлозията. Десетима, и всичките - въоръжени.
И всичките - бесни.
Дългата бяла дреха на Кари мигновено привлече погледа му към хеликоптера. Един от бодигардовете на Хаджар я държеше, а иранският капитан я държеше под мушката на пистолета си, докато лаеше заповеди на подчинените си.
Нина...
Войникът, който я беше нападнал, се прикриваше зад нея.
Не можеше да рискува и да стреля. Пък и имаше само няколко патрона.
Мислите му препускаха трескаво в търсене на решение.
Нина беше в относителна безопасност в момента, макар и пленена, но това нямаше да трае дълго, след като на някой от иранците му хрумнеше идеята да я използва като заложник, принуждавайки го да капитулира. Хаджар и капитан Махджад говореха английски и бяха чули нарежданията на Кари да защитава Нина с цената на всичко...
А за да я защити точно сега, означаваше, че трябва да я изостави.
Той стисна своя G3 и се наведе под прикритието на димящия Ленд Роувър, докато се изтегли назад - след това изстреля останалите му патрони. Умишлено се целеше високо, за да не улучи никого - искаше само да ги накара да се наведат, да ги обърка, докато тича към високия склон и после се спуска към дъното на долината.
Зад него изтракаха затворите на пушките.
Един куршум изсвистя покрай главата му, достатъчно близко, за да накара сърцето му да се свие. Той скочи от склона и прелетя във въздуха, за да се приземи... върху вратата на Ленд Роувъра.
Тя лежеше сред прахоляк и камъчета; Чейс се залепи за нея като дете за летяща шейна.
Знаеше добре, че няма да стигне далеч - склонът беше прекалено каменист. Но пък и не му бе нужно. Просто се нуждаеше от малко преднина, преди иранците да дотичат и да открият огън по него.