Отпред се издигаше голям скален блок, стърчеше от склона като развален зъб. Чейс скочи отново, хвърляйки се странично; съприкосновението му със земята се оказа доста болезнено, когато вратата на джипа се разби в скалата и се смачка като мукава. Той се опита да използва краката си като спирачки, но се движеше прекалено бързо и се търкулна безпомощно по склона. Песъчинки и ситен чакъл се набиха в лицето му и го заслепиха.
Отгоре последва безредна стрелба.
Нещо го шибна. Не беше куршум, а жилава трева и бодливи храсти. Това означаваше, че е близо до дъното на долината. Но колко близо?
Насили очите си срещу смъдящия прахоляк... и видя групата да се спуска подире му.
С вик, повторен от околните възвишения. Чейс падна в празното пространство.
Един от войниците примига.
- Уха! Здравата ще се натресе.
Чужденецът беше скочил точно над входа на железопътния тунел и бе изчезнал от поглед.
- Ще си намери, каквото търси! - изръмжа мъжът. От специалните сили или не, едно падане от такава височина върху непрощаващата стомана и бетона на релсите щеше да изпочупи костите, или дори да убие всекиго.
Махджад тръгна към тях и погледна надолу. Лесно беше да се проследи пътят на англичанина надолу по следата от надигащия се прахоляк около тунела.
- Вземете въжетата - нареди той. - Искам трима да се спуснат долу и да го намерят. Ако е умрял, да занесат тялото му до гарата. Ако е жив... - По лицето му се изписа смесица от гняв и садистична радост - да го оставят на релсите.
- Сър! - отдадоха чест войниците, готови да се спуснат по склона.
Махджад се върна при Хаджар. Избягалият руснак беше заловен отново и сега стоеше при останалите пленници.
- Това е единствено заради теб! - сопна се Махджад, забивайки пръст в лицето на Хаджар. - Не ми каза, че е обучен убиец!
- И аз не знаех! - озъби му се Хаджар. - Мислех, че е просто бивш военен, когото онази кучка е наела за бодигард. - Той посочи към Кари, която отвърна на погледа му с хладна надменност.
- Имам вече четирима мъртви и още трима ранени! Как ще обяснявам на началството къде съм ги извел и какво са правили? Как? Имаш ли представа какво рискувам!
Хаджар облиза нервно устните си, облян в студена пот.
- Може би... някакъв вид обезщетение за семействата им? И за техния командващ офицер?
- Ще ти кажа какво трябва да е обезщетението, Фейлак - изръмжа Махджад. Той направи пауза за момент. Безпокойството на другия иранец растеше. - Трябва да е едно много голямо обезщетение.
- Ще го уредя веднага, щом се прибера вкъщи - каза с облекчение Хаджар.
Махджад го изгледа студено:
- Добре ще е да го направиш.
- Имаш думата ми. А сега - каза той, като хвърли поглед на Кари, - се налага да тръгвам. Има нещо спешно, което трябва да свърша; освен това е добре да не ни виждат заедно на сцената на този... неприятен инцидент.
Махджад кимна неохотно и войниците му отведоха Нина, Кастил и Хафез, докато останалите бяха качени на Джет Рейнджьра. Волгин, прекалено уплашен, за да протестира, седна в средата на задната седалка, с по един от бодигардовете на Хаджар от двете му страни, докато Кари бе заставена да седне в скута му. С ръце, закопчани на гърба, нямаше големи шансове да се съпротивлява, докато я стягаха здраво около кръста с предпазния колан.
Хаджар се намести на седалката за втория пилот.
- И, госпожице Фрост - каза той, като се обърна и хвана брадичката ѝ с една ръка, - не е нужно да гледате така. Няма да ви наранят - прекалено сте ценна за нас. Стига, разбира се, баща ви да ни сътрудничи.
Кари се дръпна от ръката му.
- Направихте най-голямата грешка в живота си, Хаджар.
Той ѝ се усмихна похотливо.
- Хайде, хайде. Няма защо да го правите неприятно. Просто се отпуснете и се наслаждавайте на пътуването. А ако искате да помогнете на Волгин да се отпусне... - и той погледна побелялото лице на руснака зад нея, - ще трябва малко да се поразмърдате. Сигурен съм, че той ще го оцени. Последното удоволствие на осъдения, нали така? - Усмивката му стана студена. - Само не го правете прекалено рязко. Току виж бодигардовете ми помислили, че се опитвате да избягате, и взели че ви гръмнали! - Един от мъжете забоде дулото на оръжието си в нея, за да подчертае думите на шефа си.
- Ще го имам предвид - презрително произнесе тя.
- Хубаво! - Хаджар се обърна към пилота: - Да тръгваме.
Нина гледаше шокирана и невярваща как хеликоптерът се отлепя от земята и се отдалечава. От нюйоркски учен до ирански пленник в рамките на два дни - какво, по дяволите, беше станало с живота ѝ?!