Сега я държаха за заложник, а колкото до Чейс...
Тя не успя да разбере много от онова, което си говореха войниците, но от бавните им крачки можеше да се направи изводът, че го смятат за мъртъв.
До къщата спря голям военен камион. Когато войниците избутаха нея и спътниците ѝ навън, тя трябваше да се бори, а не да вика.
Чейс си пое последна дълбока глътка въздух и се стегна.
Току що беше успял да се преобърне, когато падна върху оголената скала и се хвана за нея. Увиснал като марионетка, отне му почти минута да издърпа другата си ръка, за да заеме сигурна позиция.
Не че това помогна.
Висеше точно над железопътната линия. Върховете на пръстите му бяха на осемнайсет стъпки над релсите и дори за трениран човек нямаше да е лесно да скочи, а не съществуваше нищо, което да омекоти падането. Единственият по-гаден начин да се приземи бе да го направи върху легло от шипове.
Но не виждаше изход. Виковете и предупредителното трополене на камъните, които се търкаляха надолу по склона, му подсказаха, че може да се окаже, че си има компания.
Затова той се концентрира - и скочи!
Макар да бе готов за удара, като сви колене и се търкулна, болката прониза краката му, сякаш бяха ударени от желязна пръчка. Падна тежко и изпъшка в агония, когато твърдият метал на релсите се заби в гръдния му кош. Въпреки непоносимата болка се насили да запълзи по линията.
Оиенка на щетите. Двата крака го боляха дяволски; десният глезен бе поел основния удар при сблъсъка, но нямаше нищо счупено. Знаеше как би го боляло в такъв случай.
Седна и лицето му се сви от остро пронизване в ребрата. Погледнато обаче от хубавата страна, щеше да е много по-лошо, ако не беше облякъл коженото си яке. След няколко дълбоки вдишвания и издишвания той се фокусира и се изправи на крака...
И изрева от ярост.
Не беше толкова израз на агония, колкото начин да я освободи, да я контролира. Някои от техниките, които спец частите използваха за неутрализиране на болката, бяха груби и бързи. Но работеха.
- О, бесен съм! - рязко произнесе той.
Шум отгоре привлече вниманието му Не бяха войниците, които идваха след него, а хеликоптерът на Хаджар, който изчезна зад планинския хребет. Мръсникът отвличаше Кари, явно планирайки да иска откуп от баща ѝ.
Кари Фрост беше негов работодател - и той се съмняваше много, че баща ѝ би проявил разбиране, ако нещо ѝ се случеше. Един такъв провал вероятно би сложил край на кариерата му. Никой нямаше да го назначи на подобна работа вече.
От друга страна, като негов шеф, тя му бе дала една много особена заповед - причината, заради която е бил нает на първо място.
Да пази Нина Уайлд.
А ако войниците я бяха спипали, това означаваше че Кастил и Хафез също са в ръцете им. Железопътните релси, доколкото виждаше, можеха да водят само в една посока, назад към пътя покрай гарата.
Гарата...
Ако стигнеше там навреме, би могъл да намери начин да ги последва.
И може би да ги спаси.
Като скърцаше със зъби от болката в глезена, Чейс се затича.
6.
- Не се притеснявай - каза Кастил на Нина, когато камионът се затресе по неравния път, - няма да ни се случи нищо.
- Защо си толкова сигурен? - Тя вдигна окованите си в белезници китки. - Ние сме арестувани, Кари беше отвлечена, а Чейс е мъртъв!
Кастил и Хафез се засмяха.
- Еди е оцелявал и в по-сложни ситуации - каза ѝ Хафез.
- Какво може да е по-лошо от това да те прострелят и след това да паднеш от скала?
- Имаше един случай, когато бяхме в Гвиана - започна Кастил, преди един от войниците да му извика на фарси, забивайки дулото в стомаха му като последно предупреждение. - Хм! Изглежда идиотите предпочитат да не говорим.
- Тези идиоти - озъби му се друг войник - също говорят английски.
- Но се съмнявам, че говорят френски - продължи гладко Кастил на родния си език.
- Обзалагам се, че не говорят! - отвърна му Нина по същия начин. Това ѝ спечели крясък от един от мъжете и поредно смушкване на Кастил в стомаха.
Останалата част от неприятното пътуване премина в тишина. Нина държеше очите си фиксирани върху Кастил, а не върху лежащите на пода тела.
Постепенно камионът забави и спря със скърцане на спирачки. Нина примига на ярката дневна светлина, когато я изведоха навън.
Намираха се на разпределителната гара, която бе видяла по-рано, четири дълги коловоза минаваха успоредно на главните релси, за да се слеят с тях в края. На страничния коловоз имаше три пътнически вагона, начело с бездействащ дизелов локомотив. Малко по-голям товарен влак чакаше на друг коловоз. До слуха ѝ достигна блеенето на животните, овце или кози, което се носеше от вагоните.