Капитан Махджад застана пред пленниците си с ръце на хълбоците.
- Какво ще правите с нас? - попита Нина.
- Ще ви предам в съда заради убийството на подчинените ми - каза той. - Ще ви признаят за виновни и ще ви осъдят на смърт.
- Какво? - не се сдържа тя. - Но ние не сме сторили нищо!
- Недей да спориш - прекъсна я Кастил. - Не го ли виждаш, че е извратен! - В този момент един от войниците стовари приклада си в гърба му и го събори на земята.
- Имаш късмет, че не те застреля сега и не каза, че си се опитал да избягаш - озъби му се Махджад. За миг се замисли, но после бързо издаде още някакви заповеди. Войниците изблъскаха Нина и Хафез към предните вагони на влака, други двама повлякоха Кастил след тях.
Отвътре вагонът беше старомоден - от едната страна минаваше тесен коридор, а от другата се редяха купета с по осем седалки. Кастил и Хафез бяха набутани в най-задното, с тях влязоха и четирима от войниците. Пазачът на Нина понечи да я блъсне след тях, но Махджад му каза нещо. Гардът потисна една противна усмивка и я отведе в купето в другия край на коридора. Изглеждаше така, сякаш навремето е било първа класа, но тези дни бяха отминали отдавна - седалките бяха износени и мръсни.
- Сядай - каза ѝ Махджад. Нина си помисли да откаже, но преди още да е отворила устата си, той я блъсна към седалката до прозореца и седна срещу нея. Войникът остана на пост до вратата отвън.
Стори ѝ се, че Махджад се кани да заговори, но той само седеше с неразгадаемо изражение, а погледът му бавно се плъзгаше по тялото ѝ. Тя съвършено съзнателно докосна косата си; движението ѝ мигновено отвлече вниманието му и той прикова очи в лицето ѝ.
Ужасът ѝ растеше. Не само че беше сама в купето с този изрод, но войникът пред вратата щеше да се направи на сляп за онова, което се случваше тук вътре.
А можеше да стане и по лошо... да се присъедини.
Тя потрепери. Махджад сякаш излезе от унеса си, единият ъгъл на устата му се изви злобно нагоре, когато влакът се раздруса и потегли.
Принудата да тича дълго не бе нещо ново за Чейс. Но тази болка в глезена променяше нещата до голяма степен.
На всеки петдесетина крачки се обръщаше да види дали не го преследват. В момента, когато те стигнаха тунела, той вече имаше преднина от около километър. Но го настигаха бързо: по-млади, отпочинали, неконтузени.
Все още се намираше извън обсега на пушките им, а от онова, което знаеше за подготовката на средностатистическия ирански войник, рискът да бъде улучен не беше особено висок. Но рано или късно щяха да го доближат достатъчно, за да го повалят. Освен ако стигнеше пръв до гарата.
А какво щеше да прави, когато стигнеше там, бе все още загадка.
Ще импровизирам, реши той.
Видя в страничните коловози товарния влак и един по-къс пътнически. До последния беше паркиран военен камион.
Той усети адреналина във вените си - беше същият камион. който бе видял да тръгва от фермата! Сигурно бе докарал войници - и по всяка вероятност пленниците им - до гарата... което означаваше, че в момента те може би са във влака.
Чейс се обърна. Тримата иранци бяха отзад, но бързо напредваха. Нямаше да има много време, когато стигне до гарата, за да...
Мамка му!
Пътническият влак потегли! Сухото стържене на дизеловия двигател стигна до слуха му и във въздуха се изви мръсен пушек.
Беше закъснял! Като гледаше състоянието на пътя напред. нямаше шанс да се движи успоредно с влака, ако отвлечеше камиона.
Но трябваше да измисли как да спаси Нина, да спаси приятелите си.
Влакът продължаваше да се движи бавно, преодолявайки стрелките, преди да стигне до главната линия. Един подир друг вагоните се нижеха. Чейс се напъна, игнорирайки болката. Може би все пак имаше шанс...
Но не би. Влакът премина върху главните релси, локомотивът издаде дрезгав звук и ускори.
Сега като опции оставаха камионът... или другият влак.
Зад камиона стоеше един-единствен войник и гледаше отдалечаването на вагоните. Явно беше чул хрущящите стъпки по пясъка, защото се озърна - и в този миг получи силен ритник в гърдите. Падна на земята. Чейс видя, че не е в безсъзнание. но го беше неутрализирал поне за няколко минути.
Без да се бави, грабна оръжието му и решително се насочи към товарния влак.
Чу удара на първия куршум върху дъските на каросерията, преди пукотевицата от изстрелите да го застигне. Животните започнаха да блеят. Той скочи и се претърколи под близкостоящия камион, показвайки се от другата му страна. Разполагаше с няколко минути да се прикрие, но на преследвачите нямаше да отнеме много време да го настигнат.