Выбрать главу

Локомотивът беше на крачка пред него; мръсна, вмири­сана на нафта метална платформа с по една кабина в двата си края. Но преди да се метне там имаше нещо друго, което трябваше да направи най-напред...

Чейс се сви в пролуката между локомотива и първия ва­гон. Прицепът беше от стандартния "шарнирен” тип; натис­на лоста и го отключи с глухо тежко дрънчене. Сега, когато локомотивът не беше в движение, той автоматично щеше да се отдели и да остави вагоните след себе си.

Огледа се отново. Двама от войниците го следваха отля­во, което означаваше, че отдясно е само един. Скочи на при­цела и се наведе към другата страна на вагона, като се из­тегли зад ъгъла с готово оръжие. Третият войник тичаше срещу него.

Само с едно плавно движение Чейс се отпусна на едно коляно, прицели се и даде три бързи изстрела. Още първият улучи. Мъжът се строполи на земята.

Чейс се затича към локомотива. Една глава надникна през отворения прозорец; машинистът се беше показал и бързо схвана какво става.

Задъхан, Чейс насочи оръжието си:

-      Налага се да взема назаем локомотива ти.

Шокираният човек вдигна ръце и се огледа, после се обърна и с отчаян вик скочи от другата страна.

-      Поне помолих - промърмори Чейс, докато бързаше по стъпалата. Тясната кабина беше празна, тракащото пухтене на двигателя, който бездействаше на празен ход, отекваше зад вратата за достъп в задната стена. През предното стъкло той видя машиниста да бяга към блок-поста в края на стра­ничния коловоз.

Най-големият лост на контролното табло трябва да беше за горивото. Което означаваше, че следващият по големина е за спирачката.

Или поне се надяваше да е така.

Той натисна първия лост напред за опит. Локомотивът потръпна, когато шумът на двигателя се усили, но спирач­ките го оставиха на място.

Това явно бе спирачният лост. Чу се пронизително ме­тално изскърцване, машината се разтресе и потегли, което го накара мигновено да натисне клапана за горивото. Голе­мият дизелов двигател зад него изпищя, стрелките на кон­тролния панел отскочиха в червената зона, но той не им обърна внимание и погледна през отворената врата.

Мотрисата наистина беше откачена от вагоните, така че поне нямаше да влачи след себе си блеещите животни. Пре­следвачите му вече наближаваха първия вагон...

Той взе пушката си и я включи на автоматичен режим, след което откри огън. Един от мъжете почти мигновено рухна и от гърдите му бликна кървав фонтан. Другият се хвърли към релсите пред стоящите на едно място вагони. Видимостта на Чейс бе блокирана от туловището на двига­теля. Той изсумтя раздразнено, след това насочи внимание­то си към уредите и локомотива отпред. Първата серия пра­гове приближаваше бързо.

Чейс знаеше от времената, когато бе играл с баща си на влакчета, че при прагове скоростта трябва да се намали. Но сега нямаше особено голям избор - трябваше да хване вла­ка, в който е Нина.

Стегна се. Целият локомотив се разтърси, когато преми­на прекалено бързо през праговете и металът изпищя. Мощното движение се повтори, когато шестте колела на задната тележка изтрополиха по стрелките при преминаването в друга линия. А след това локомотивът пое напред...

Отзад, извън полезрението му, изостаналият войник про­дължи да тича. Локомотивът набираше скорост и ужасяващото скърцане при преминаването му през стрелките, съпроводено с дъжд от искри, почти го заглушаваше, но яростта и изга­рящото желание да отмъсти го караше да не спира.

Той се хвърли отчаяно към задницата на локомотива, вкопчвайки се в перилата...

И успя да се задържи.

Стискайки зъби, той се залюля и се добра до стъпалата, после се метна в задната кабина.

Нов вой и стържене на метал откъм двигателя прониза Чейс чак до зъбите, но той продължи да натиска газта, докато резкият завой почти го изхвърли от седалката.

Още една серия стрелки и щеше да излезе на главната линия, по следите на първия влак. Ако форсираше докрай, не след дълго щеше да го настигне - и ако преценяваше правилно - можеше да съобрази скоростта и автоматичното скачване на собствения си локомотив към задницата на вла­ка, а след това да излезе от кабината и да скочи навън.

Леко проблясваме на метал отпред: нещо се движеше.

Последната серия стрелки се местеше!

Чейс се озърна и видя две замръзнали в уплаха лица, които гледаха от прозореца на сигналния блок-пост как той стремително се приближава. Машинистът сигурно беше ка­зал на стрелочника да се опита да го спре - и сега неговият локомотив щеше да бъде пренасочен върху съседния коло­воз, успоредно на другия влак.