Дори нямаше време да извика, когато яркият пламък от последната цистерна нахлу през вратата, огнена струя, която обхвана за миг цялата вътрешност. Погълнат от огнената стихия, мъжът издаде неистов крясък, преди да се спъне в Чейс, размахал ръце.
Чейс отново се търкулна, подгонен от пламтящия ад, и то тъкмо навреме. Изправи се на крака, без да обръща повече внимание на гърчещия се войник. Сега, когато вече бе успял да стъпи на влака, го чакаше работа.
Махджад се стресна от първата експлозия, но когато тя бе последвана от една след друга все по-силни детонации, на лицето му се изписа израз на ужас. Той забрави за Нина и се хвърли към отворената врата на купето, като изкрещя някакви заповеди в коридора.
Тя нямаше представа какво става, но имаше чувството, че бомбардират влака!
Беше ли възможно Чейс да е тръгнал след нея? Не можеше да си представи как, но каквото и да ставаше, то бе уплашило Махджад.
Може би това ѝ даваше шанс да избяга?
Кастил и Хафез размениха продължителен поглед, когато един от техните стреснати пазачи отвори вратата и виковете на Махджад долетяха от другия край на вагона. Този път погледът беше сигнал, потвърждение, че и двамата мислят едно и също.
Бяха готови!
Чейс отвори тежката плъзгаща се врата и се оказа в коридора на старомоден вагон с купета. За негово облекчение купетата, покрай които мина, бяха празни. Ако вътре имаше войници, със сигурност щеше да си навлече неприятности...
Стъпки!
Затупуркаха груби ботуши и един мъж изтича от отворената врата на едно купе в другия край. Сега вече нямаше да му се размине.
Той се вмъкна в най-близкото купе и издърпа вратата. Стъпките приближиха: бяха петима души. Той надникна през прозореца. Един войник стоеше на крачка от него.
- Пс-с-т!
Войникът го изгледа с изненада, която премина в шок за частица от секундата, преди един юмрук да се забие в лицето му. Чейс го издърпа в купето, удари за втори път, взе оръжието му, след което излезе в коридора, откривайки огън по останалите войници.
Той изхвърли изразходвания магазин, върна се в купето да вземе неизползваните патрони, а после отново излезе с насочено оръжие. Кастил, Хафез и - най-важното, - Нина, бяха някъде тук, на този влак и той трябваше бързо да ги намери.
Един от техните гардове вече бе излязъл от купето, изпратен от Махджад да разбере какво става и сега пазачите на Кастил и Хафез гледаха озадачени при далечния, но не можещ да се сбърка с друго звук от автоматично оръжие.
Кастил закова очи в приятеля си:
- Хайде!
Той скочи от мястото си и се завъртя, окованите му ръце избиха оръжието от ръцете на войника от дясната му страна, мъжът се олюля и падна върху седящия отсреща негов колега. В същия момент Хафез се наведе напред, блъсна другия и оръжието му излетя във въздуха. Кастил се изправи, извъртя се отново, вдигна лакът и го заби в гърлото на иранеца отдясно.
Скоро всички войници лежаха на пода в безсъзнание.
- Добра работа свърши - задъхано каза Хафез и кимна към неподвижните тела.
- Ти също.
- Ако онзи не беше излязъл, щеше да го сполети същата участ.
- Вярвам ти, старче. - Кастил завъртя очи. - А сега се надявам, че у някого от тези глупаци тук се намира ключът за белезниците ни.
Чейс хукна към втория вагон, мина покрай затворената врата на една тоалетна и зави към следващия коридор, колкото да види още четирима иранци с насочени оръжия.
Той се дръпна зад ъгъла, успявайки да изстреля няколко куршума. Силен вик му подсказа, че е улучил. Дървената облицовка върху стената на коридора се пръсна на стотици парченца, пометена от куршумената буря.
- Исусе Христе! - Той закри очи да се предпази от треските. Неудобната дължина на оръжието му означаваше, че ще му е трудно да стреля на сляпо, докато противниците му могат да се скрият в купетата и да използват превъзходството на огневата си мощ да го държат надалеч, докато пристигнат подкрепленията им.
Или, осъзна той с ужас, щяха да хвърлят ръчна граната към другия край на коридора!
Един от мъжете извика на фарси “Огън!"’ и издрънчаването на предпазителя на гранатата се чу отчетливо, когато приятелите му спряха стрелбата.
Десет секунди щяха да са достатъчни на Чейс, за да стигне до тежката свързваща врата, преди гранатата да избухне...
Той дори не се опита. Вместо това свали винтовката си, хвана я за цевта като бухалка, завъртя се и в този миг видя тъмнозелената яйцевидна форма над себе си...
Удари я с приклад и я запрати обратно към коридора. В следващият миг се чу взрив. Всички прозорци издрънчаха и се посипа дъжд от стъкла. Нахлулият отвън вятър разсея бързо дима. Чейс се огледа. Видя няколко мъртви тела, или по-точно части от тях, но от Махджад нямаше и следа - сигурно се намираше в предния вагон със затворниците.