- Да бе. А ние не сме странни, че прекарахме последните двайсет години да търчим по света в търсене на легенди.
- Е. няма да сме единствените откачени търсачи на Атлантида, нали? Но като я открием, ще сме най-прочутите археолози, след...
- Индиана Джоунс?
Хенри се ухили.
- Щях да кажа Хайнрих Шлиман, но и така става. Мислиш ли, че ще ми отива меката му шапка?
Лора го огледа преценяващо от главата до петите.
- Мисля, че изглеждаш добре както и да си облечен. Или необлечен.
- Дръж се прилично, палавнице. Изчакай само да отидем някъде, където има централно отопление. Или поне огън с големи цепеници.
- Ще ти го напомня. А колкото до огъня - с цепеници е много по-романтично. - Те продължиха да се изкачват, снегът скърцаше под краката им.
След няколко минути Хенри спря, вперил очи в скалата.
- Какво има?
- Този пласт... - Той посочи. - Преди цяла вечност огромните сили предизвикали издигането на Хималаите на мястото, където индийските и азиатските тектонични плочи се сблъскали, като нагънали самите скали и усукали слоевете, така че те тръгнали почти вертикално, вместо хоризонтално.
- И какво?
- Ако преместим онези камъни - Хенри показа една купчина, - мисля, че ще открием вход.
Лора погледна зад раменете му и забеляза пролука съвършена тъмнина в гънката на скалата.
- Мислиш ли, че е достатъчно голяма да се влезе?
- Сега ще разберем! - Той бутна най-горния камък. Сняг и камъчета се разлетяха от него, когато го хвърли настрани. Тъмният процеп се увеличи. - Дай ми ръка!
- О, значи плащаш на местните да опъват палатки, но когато трябва да се местят тежки камъни, караш жена си да участва...
- Тук трябва да е имало свлачище. Това е само горната част на входа. - Той избута още камъни встрани, а Лора му помагаше. - Вземи фенерчето си и виж дали се вижда докъде стига навътре.
Лора свали раницата, извади фенерчето и освети отверстието.
- Не виждам края. - Тя направи пауза, след това извика:
- Ехо! - От тъмната вътрешност долетя слаб ек.
Хенри вдигна вежди.
- Е... Съжалявам.
- Във всеки случай пещерата е доста голяма. Почти колкото устата ти. - Лора нежно го погали по тила.
- Мисля, че ако избутаме този камък, ще можем да се промушим вътре.
- Искаш да кажеш, че аз ще мога да се промуша.
- О, ама разбира се! Първо дамите!
- Тъпо кавалерство - оплака се шеговито Лора. Двамата хванаха въпросния камък, забиха здраво пети и натиснаха. За момент не се случи нищо, после с мъчително скърцане той се отмести. Отворът сега бе почти три стъпки висок и малко над стъпка широк, като се стесняваше нагоре.
- Дали ще успееш да минеш? - попита Хенри.
Лора протегна ръка през дупката и опипа отвътре.
- Май да. Веднъж само да вляза. - Тя се наведе по-близо и лъчът на фенерчето се плъзна надолу. - Излезе прав за свлачището. Доста е стръмно.
- Ще те издърпам - каза Хенри и свали раницата си. - Ако има някакви проблеми, веднага ще те изтегляя нагоре.
След като въжето бе прикрепено към Лорините ремъци за катерене, тя върза косата си на опашка и прекрачи. Вече вътре, остана да стои предпазливо, опипвайки повърхността под краката си.
- Какво виждаш? - чу се гласът на Хенри.
- Навсякъде само скали. - Очите ѝ се адаптираха към мрака и тя запали фенерчето отново. - Подът е гладък. Прилича на... - Тя отново вдигна светлината. Лъчът падна върху каменната стена, но не разкри нищо, освен тъмнина. - Назад има коридор, доста широк, но нямам никаква представа докъде стига. Изглежда дълъг. - Гласът ѝ потрепна от възбуда. - Мисля, че е прокаран от човек.
- Можеш ли да продължиш по-навътре?
- Ще се опитам. - Тя внимателно направи една стъпка, разперила ръце за равновесие, когато се затъркаляха дребни камъчета. - Тук подът е ронлив, може би трябва да...
Един голям камък се размести под десния ѝ крак с хрущене. Неподготвена за изненадата, Лора падна по гръб и полетя безпомощно по наклона. Фенерчето се изхлузи от ръката ѝ и изтрака надолу.
- Лора! Лора!
- Добре съм! Просто се подхлъзнах! - Тя се изправи. Дебелите дрехи я бяха предпазили от натъртване.
- Да те изтегля ли?
- Не, добре съм. Иска ми се да огледам наоколо, след като и без това съм тук. - Тя се наведе да вдигне металното фенерче...