- Напред! - заповяда той и се затича. Кастил го последва.
Вратата на купето бе леко открехната, запречена от неподвижното тяло. Чейс не спираше да тича, хвърли се напред точно преди да стигне до вратата и да се приземи с перфектно кълбо на отсрещната страна. Един пистолет проби дупка в прозореца на сантиметри зад него.
Той хвърли поглед на вътрешността на купето на минаване покрай него и докато забавяше крачка, направи знак на Кастил с ръка: един заложник и един от лошите. Влизаме, три, две, едно...
Двамата мъже заобиколиха вратата и насочиха пушки към мишената.
Махджад стоеше с Нина пред тях; в лявата му ръка, обгърнала кръста ѝ, се виждаше военен пистолет, който се целеше във вратата. В дясната му ръка проблесна дулото на друго оръжие, опряно в тила на Нина.
Нина трепереше.
- Еди!
- Свали оръжието! - извика Махджад. - Ще броя до три. Ако не свалите оръжията си, ще...
Чейс и Кастил размениха бързи погледи.
- Три! - извика Чейс.
Винтовките на двамата бивши командоси излаяха едновременно.
Двата куршума уцелиха челото на Махджад и пръснаха черепа му; помещението се обагри в червено, когато кръвта оплиска стъклото зад него. Той се свлече на колене, после се залюля и падна назад, блъскайки се в стената.
Чейс се обърна към Нина. Тя стоеше вцепенена, през цялото време не бе помръднала.
- Д-р Уайлд? - произнесе той, но тя го гледаше с празен поглед. - Нина!
Тя примига.
- Какво?...
- Нина - повтори той, - гледай ме в очите, разбра ли? Направи крачка напред, без да сваляш очи от мен.
- Добре... - Тя направи една скована крачка. Емоцията започна да се връща на лицето ѝ, но не беше страх или шок. А по-скоро объркване. - Защо е нужно?
- А какво лошо има в това да ме гледаш?
Тя направи втора крачка.
- Ами... ъ-ъ-ъ...
Чейс се нацупи.
- О, благодаря.
- Нищо! Не, лицето ти си е наред! - Тя махна с ръка извинително. - Само исках да знам защо трябва да те гледам.
Той я хвана за ръцете и бързо я изведе от купето, като прескочи тялото на мъртвия войник.
- Просто не исках да виждаш онзи тип с наполовина отнесена глава, това е.
Тя погледна надолу към войника, чийто крак запречва- ше коридора.
- Какво, да не би да е по-различно от онзи тип с кървящия гръден кош, който направо се взриви точно пред мен?
Чейс поклати глава.
- Не може да се угоди на някои хора...
- О, Господи! - извика тя внезапно, когато осъзна с пълна сила какво се е случило току що. - Застрелял си го, докато се е целил в главата ми! Ами ако пръстът му беше трепнал или... Можеше да ме убие!
Кастил излезе от купето и подаде на Чейс пистолета си, преди да използва ключа, за да отключи белезниците на Нина.
- Всъщност, това почти никога не се случва.
- Не и ако го уцелиш в главата - добави Чейс. - Да го раниш в тялото е друго нещо. Хидростатичен шок, мускулни спазми... Но така...
Тряс!
Нина извика.
- А - каза Кастил извинително, като се обърна към купето, виждайки да се извива пушек от дулото на пистолета на Махджад, - това е било само спазъм. Май трябваше да взема и другото му оръжие.
Нина погледна Чейс.
- Казах "почти никога” - оправда се той, докато преглеждаше пистолета си, преди да го върне в кобура му. - Но защо още сме тук? Трябва бързо да се измъкваме!
- Как? - Нина разтърка болезнените си китки. - Все още сме в Иран! А какво става с Кари?
- Работя по въпроса. - Чейс погледна мъртвия войник. - Той ли взе всичките ни вещи?
Кастил кимна и издърпа чантата изпод тялото му.
- Ето.
Чейс бързо я пребърка и извади един мобилен телефон.
- Ето това е! Само се надявам да съм си заредил батерията.
- Какво ще правиш? - попита Нина.
Той се усмихна.
- Ще се обадя на един приятел.
8.
Кари крачеше из малката стая. Къщата на Хаджар, която беше видяла от хеликоптера, не беше като повечето къщи в страната. Кацнала на една скала в планината Загрос, тя представляваше нещо средно между палат и крепост, достъпна само по въздух или по един-единствен лъкатушещ път.
И като всяка крепост имаше свой собствен подземен затвор.
Не някакви влажни, средновековни килии. Претрупаната архитектура на сградата подсказваше на Кари, че е била построена преди около три десетилетия, финансирана от човек с много пари, пълна липса на вкус и деспотично его. По всяка вероятност бившият шах на Иран. Своего рода форт подсилен Кемп Дейвид51 високи стени и абсурдно показен дизайн.
Каквото и да е било първоначалното ѝ предназначение, сега тя беше владение на Хаджар и Кари имаше чувството, че тя и Юри Волгин далеч не са първите обитатели на подземието.