Жената кимна.
- Чудесно. Ще направим превръзката в движение. Ти не разбираш от хуманна медицина, нали док? - обърна се той към Нина.
- Не, и спри да ме наричаш така.
- Както кажете, д-р Уайлд.
- Така е по-добре.
- Ако вие двамата не сте женени... значи трябва да го направите - каза Шейла с усмивка, карайки двамата да млъкнат, а Хафез и Кастил да се разсмеят с пълно гърло.
* **
Кари вдигна очи и видя, че пристига друг пазач, въоръжен с автомат.
- Хаджар ги вика.
Набитият мъж се ухили на Кари през решетките.
- Ако си късметлийка, може шефа да те пусне до тоалетната. Сигурен съм, че ще му хареса да ти помогне да свалиш дрехите си.
Тя не го удостои с отговор, чакайки невъзмутимо, докато те отключваха вратата.
Шейла подкара вана към разбития черен път.
- Ей там - посочи тя с ръка.
Чейс се приведе да види.
- О! Не съм го очаквал.
Нина проследи погледа му. На върха на стръмния склон се мъдреше нелепа постройка.
- Боже, кой е измислил това нещо? Уолт Дисни?
- Построена е от шаха - отвърна Шейла. - Един от летните му дворци, но е идвал само няколко пъти преди революцията. След това моллите го използвали като убежище, докато накрая Хаджар го купил от правителството.
- Прилича на комикс - отбеляза Нина. Сградата представляваше истинска пародия на персийски дворец, горните ѝ нива бяха обсипани с минарета и кубета. - Май шахът не е имал особено развит вкус.
- Тъкмо щях да кажа, че изглежда страхотно - намеси се Чейс, - но не искам да те дразня сега. Той огледа крепостта през бинокъла си. - Как човек може да стигне дотам?
- Отвън се стига по този път, или с хеликоптер - отвърна Шейла. Кастил изсумтя.
- Няма ли въжена линия? - попита Чейс.
- Не.
- Срам!
- Достъпът до пътя със сигурност се охранява - предположи Кастил.
Шейла кимна.
- Така е. Долу има врата и по целия път до горе са монтирани телевизионни камери. В същото време самият Хаджар ни наблюдава. Обикновено го охраняват най-малко четирима души. Има и електрическа ограда.
Чейс насочи бинокъла си към околните хълмове.
- Казваш, че отвън може да се влезе само по един-единствен път. А вътре как е положението?
- Да, има и друг вход. - Шейла погледна през рамо. - Д-р Уайлд, бихте ли ми подали синята раница? - Нина се пресегна към задната седалка и ѝ я подаде. Иранката започна да рови из нея и измъкна архитектурни планове. - Баща ми се снабди с тях преди революцията. Надяваше се да ги използва, за да влезе в крепостта и да помогне на шаха, но за съжаление, революцията го изпревари.
Нина се намръщи.
- Революцията не избухна ли, за да бъде свален шахът?
- Различни революции, различни революционери - произнесе Чейс загадъчно.
- Реши да ги задържи, в случай, че оставят аятолаха там, но не стана така. Може би ще ти свършат работа. - Шейла потупа с пръст по чертежите. - Тук има шахта към помещенията за прислугата в сутерена. Построена е за достъп към канализацията, която води към реката.
Нина сбърчи нос.
- Пфу! Да не би отходните води да се изливат направо в реката?
- Буквално зариват с лайна хората - обади се Чейс. - Но тази шахта... дали можем да стигнем до нея през отходната тръба?
- Да. Само че има един проблем...
Кастил се плесна по челото.
- Ама, разбира се, че има.
- Тръбата - започна да обяснява Шейла - е малка. Прекалено тясна, за да можеш да се напъхаш в нея, Еди. Боя се, че нито ти, нито Кастил ще успеете.
- Не, не е необходимо да се извиняваш - отвърна Кастил. - Да пълзя в тръба, пълна с мръсотии? Както се казва, това вече сме го минавали... цапал съм си тениската.
- Значи е прекалено тясна за мен и Хюго? Не можем да изпратим и Хафез в това състояние, ти също няма как да минеш с този корем... - По устните му се плъзна коварна усмивка. - Д-р Уайлд...
- Да? - Миг по-късно Нина схвана. Всички я гледаха очаквателно. - Не!
Горните етажи на дома на Хаджар бяха също толкова претенциозни, както изглеждаха и отвън, установи Кари, когато ги изведоха с Волгин от килиите. Контрабандната търговия на древни персийски съкровища очевидно бе високо доходна, и изглежда Хаджар бе похарчил значителна част от приходите си за украси и предмети, изработени от злато. За разлика от собственото ѝ семейство, тук богатството не означаваше вкус.
Офисът на Хаджар представляваше кръгла стая в най-високата куполообразна кула. Тракането на токчетата ѝ по излъскания мраморен под отекна в просторното помещение. Самият Хаджар седеше зад голямо полукръгло бюро, покрито с мрамор, с обрамчени в злато ръбове. На стената отзад се виждаше голям плазмен екран и Кари забеляза черното око на видеокамера в по-ниския му край.