- Хаджар - каза Кари с престорено възхищение в гласа. - Впечатлена съм! Не са много мъжете, които си позволяват да се държат с баща ми по такъв начин. Особено да откажат двайсет милиона долара.
Хаджар заобиколи бюрото и се приближи към нея.
- Двайсет милиона! - изскърца той, преди да прочисти гърлото си. - Двайсет милиона долара! - повтори отново. - За това нещо тук? - Той махна с ръка към артефакта. - Какво е? Кое му е толкова важното на това парче метал?
За миг в очите на Кари блесна нещо като благоговение.
- Това е ключът към миналото... и към бъдещето. - Тя наклони глава и го погледна предизвикателно. - И ти можеш да си част от това, Фейлак. Продай ни артефакта и ти обещавам, че баща ми няма да предприема действия срещу теб. А аз...
- А ти какво? - попита Хаджар едновременно подозрително и заинтригувано.
- Аз ще ти простя. И може би дори нещо повече. Както ти казах, малцина мъже имат смелостта да се противопоставят на баща ми. - Тя леко се намести и размърда бедра и рамене под шлифера си. - Бях много впечатлена.
- Нима? - Той облиза устните си, вперил жадно очи в нея. - Тогава бихме могли...
- Сър - прекъсна го пазачът на Кари, онзи, който я беше хвърлил в килията. - Куобрас ще се обади скоро. Трябва да сте готов за него.
По лицето на Хаджар премина раздразнение.
- Прав си. Ще бъда. Да. - Той си пое дълбоко дъх, после обърна гръб на Кари. - Изчакай с нея тук, докато се обади баща ѝ. А ти - добави той и насочи пръст към другия мъж - домъкни Юри.
- Добър опит, кучко - прошепна гардът в ухото на Кари. Тя въздъхна. - Заслужи си един куршум.
Но Хаджар... да откаже двайсет милиона долара... Колко ли беше предложил Куобрас?
- Изглеждам нелепо - възрази Нина.
Като оставиха Хафез, който не можеше да се движи, Шейла и останалата част от групата поеха надолу към една малка река, която криволичеше в подножието на скалата. Отсрещният бряг се издигаше стръмно, преди да се изравни десетина метра по-нагоре с електрическата ограда около цялата крепост.
Въпреки бързото течение, реката беше достатъчно плитка, за да позволи да я пресекат. Шейла събу обувките и съблече шлифера си, а Чейс и Кастил ѝ помогнаха да премине през студената вода, без самите те да си дават труда да се събуват. Нина се почувства страшно глупаво, докато бързаше да прекоси реката в гумирания си костюм - с контрастните си цветове в черно и горещо лилаво той беше по-подходящ за шоу, отколкото за тайни операции.
- Не знам, не знам - ухили ѝ се Чейс - на мен ми изглеждаш доста добре, но пък аз винаги съм си падал по жени в гума...
- Млъкни! - скастри го гя. - Все пак напълно сигурни ли сте, че никой от вас няма да се побере в тръбата?
- Погледнете! - посочи Шейла. От стръмния бряг, една стъпка над повърхността на реката, стърчеше ръждясало парче метал, от което се процеждаше вода. Надеждите на Нина да убеди дългия Кастил да заеме мястото ѝ бяха разбити, когато осъзна колко тесен е проходът. Вътрешната ширина на тръбата бе едва петдесетина сантиметра в диаметър - прекалено малко за Кастил, а тя се съмняваше, че и Чейс ще е в състояние да провре главата и едното си рамо.
Не беше сигурна и за себе си.
- Ще успееш - каза Чейс, сякаш прочел мислите ѝ. - Особено ако ти стисна дупето...
- Хей!
- Само се шегувам. - Той подсмъркна и затършува в раницата, която бяха взели от вана. - Това тук е екипировката ти. Фенер, радиостанция и слушалки - е, не е последна дума на модата, но ще можеш да ни кажеш, когато изключиш тока, течащ по оградата. Оръжие...
- Но аз никога не съм стреляла - възропта Нина когато той ѝ подаде малък автоматичен пистолет в платнен калъф, закачен за колан.
- Нима? Доколкото знам вие, янките, стреляте още преди да сте проходили. Обърни се.
- Наистина не съм сигурна... - каза тя, докато Чейс закопчаваше колана около кръста ѝ.
- Само предохранителна мярка; надявам се да не срещнеш никого. - Той включи радиостанцията, след което нагласи слушалките и ѝ смигна: - Но ако срещнеш, само си спомни за Лара Крофт. Бум! Бум! - Погледът му се плъзна по врата ѝ и се спря на медальона. - Искаш ли да се грижа за това нещо вместо теб?
Тя се поколеба.
- Не, благодаря. Това е нещо като кьсметлийски талисман.
Чейс вдигна вежди.
- Като се има предвид изминалия ден, ти явно имаш много странна идея за това що е късмет.
- Още съм жива, нали?
Безпокойството на Нина се върна, когато коленичи пред тръбата.
- О, господи! Как вони само!
- Ти какво очакваше? Това е канал!