- Да го унищожа? - Хаджар бе изумен. - Да, мога да го направя, разполагам с всички необходими условия и апаратура за работа със скъпоценни метали, но... - Той поклати глава невярващо. - Сигурен ли сте?
- Стопете го! Напълно. Можете да задържите златото и другите извлечени метали, но искам да го унищожите. Достатъчно неприятности причини.
Смаян, Хаджар премести артефакта върху бюрото си.
- Да го унищожа. Добре. За... петнайсет милиона долара, казвате? - Едрото изображение на Куобрас кимна.
Кари гледаше ужасена. Ако унищожаха артефакта, тогава единствената връзка за откриването на Атлантида щеше да бъде изгубена завинаги...
С огромно облекчение Нина се измъкна от тръбата.
Помещението, в което се оказа, беше правоъгълно, приблизително метър и осемдесет на два и половина, с многобройни тръби отгоре. Подът беше наводнен с гранясала вода.
- Вътре съм - извика тя в микрофона и насочи фенерчето към стените. Изкаляна стълба водеше нагоре.
- Добре - каза Чейс с изопачен от интерференцията глас. - Сега се изкачи по стълбата. И каквото и да правиш...
- Да?
- Не се подхлъзвай.
- Благодаря за съвета. - Вода и мръсотия капеше от импрегнирания ѝ костюм, докато се изкачваше. Предпазливо побутна металния капак на тавана и за нейно облекчение, той се отмести. Тя го дръпна настрани и се набра. - Вече съм горе.
- Добре, трябва да се намираш в стая с една врата.
Тя освети с фенерчето.
- Да.
- Провери дали няма някой отвън до вратата и ако няма, излез. Там, в края на коридора, ще видиш друга врата. Мини през нея.
Сърцето ѝ започна да бие силно. Тя отвори вратата и надникна. Каменният коридор отвън се осветяваше от слаба крушка и освен леко бръмчене, не се чуваше нищо. Погледна в другата посока. Нагоре водеше тясно стълбище.
- Чисто е - прошепна тя.
- Добре, давай.
Тя събу мокрите си гуменки, така че да не оставя влажни следи, след което се насочи с леки стъпки по коридора.
- О! Проблем.
Въпреки съскането на статичното електричество, успя да долови тревогата в гласа на Чейс:
- Какво?
- Вратите са две. През коя да мина?
- На плана е показана само една, сигурно после са избили втора. Но едната трябва да е към генератора. Провери.
Оказа се, че и на двете врати има знак за високо напрежение. Нина се стегна вътрешно и опита по-близката. Слава богу, не беше помещение, пълно с техници или охранителен пункт. Всъщност, приличаше повече на компютърна зала в университет. Рафтът с апаратура ѝ заприлича на компютърен сървър - може би Хаджар поддържаше собствена обезопасена интернет връзка. Безброй черни кутии бяха свързани към него, сякаш беше персонален компютър, а на един голям монитор се въртеше скрийнсейвър.
Стаята беше малка, компютърът - на една ръка разстояние от вратата; тя премести мишката. Мониторът светна с различни прозорци. Повечето от тях бяха неразбираеми данни за статус, но очите ѝ мигновено бяха привлечени към един от тях. Беше разделен на две, всяка част, както изглежда, показваше видеоконферентен разговор.
Не разпозна намръщения мъж върху единия от тях, но другият...
Хаджар.
- Нина? - просъска Чейс. - Какво става?
- Това е компютърна зала...
- Тогава забрави! Иди в другата, бързо!
Оказа се, че точно това е мястото, което търси. Двойка големи генератори заемаха по-голямата част от пространството. На стената близо до тях се виждаха цяла редица бушони и прекъсвачи.
- Втори проблем - произнесе тя тихо. - Всички надписи са на арабски!
- Виждам, освен това, че Юри е при теб - каза Куобрас.
- Джовани! - отчаяно произнесе Волгин и залитна. Пазачът му вдигна оръжието си, готов отново да го удари, но Хаджар завъртя глава. - Умолявам те! Сгреших, знам. Толкова съжалявам!
Куобрас поклати глава.
- Юри... аз ти вярвах. Вярвах ти, а ти ме предаде... както и цялото Братство. И за какво? За пари? - Той отново поклати глава. - Братството се грижи за нуждите на всекиго, знаеш го. Но ти си искал повече! Това е мисленето на онези, с които се борим!
- Моля те, Джовани! - изхленчи Волгин. - Няма никога...
- Юри. - Тази единствена дума накара руснака да млъкне мигновено. – Хаджар, нямам нужда от него, сигурен съм, че и на теб не ти трябва. Ще ти платя пет милиона долара да го убиеш, още сега.
- Пет милиона долара! - зяпна иранецът. Куобрас кимна.
- Джовани! - изкрещя Волгин. - Недей, моля те!