Нина беше забелязала големите червени прекъсвачи в долната част на контролните панели, когато изключваше електричната верига. Не беше нужно да знае добре арабски или да е електротехник, за да разбере за какво са.
Натисна ги един след друг. Всичко изгасна.
Включи фенерчето и бързо напусна залата. Със сигурност някой щеше да дойде да провери какво става. Докато тичаше по тъмния коридор, опипа кобура на пистолета с благодарност.
Главният вход представляваше огромна арка, която минаваше през дебелата южна стена. Чейс използва стоманеното си огледало да погледне зад ъгъла.
- Двама души в портиерското помещение отсреща, вляво - прошепна той на Кастил, - на около петнайсетина крачки. Не изглеждат разтревожени.
Кастил вдигна пушката си.
- Нещо коварно?
Чейс кимна, вперил очи в огледалото.
- Хайде да...
Лампите в портиерната угаснаха, угаснаха и мониторите на локалната телевизионна мрежа. Иранците изглеждаха объркани.
- Мамка му! - просъска Чейс. - Тя изключи и останалата част от електричеството. - Гласовете на портиерите проехтяха по коридора, един от тях заговори нещо по радиостанцията си.
Кастил се намръщи.
- Край с коварствата.
- Бой докрай?
- Бой докрай!
Кратко кимване и двамата се втурнаха и започнаха да стрелят.
Кари се завъртя на пета с непринудената грация на балерина и бързо се наведе. В същото време единият ѝ крак излетя и се заби в глезена на застаналия зад нея пазач. Той падна по гръб и главата му изтрака в мраморния под.
Тя подскочи, свита на топка, с окованите си в белезници китки под свитите крака.
Приземи се с леко тупване и вдигна ръцете си напред. Някъде отвън се чу пукот на автоматично оръжие.
Чейс.
На слабата светлина видя, че Хаджар продължава да стои зад бюрото и да гледа потъмнелия плазмен екран. Другият пазач безпомощно опипваше своя МР-5.
Мъжът в краката ѝ имаше оръжие, но в кобура. А вратата се намираше твърде далече.
Което оставяше...
Тя скочи върху бюрото на Хаджар и се плъзна по гладката му повърхност в мига, в който той завъртя стола си. Краката ѝ го уцелиха в лицето и той се дръпна назад в кожената седалка, а тя се плъзна още напред и се приземи в скута му. Въртящият стол се завъртя и за миг тя и Хаджар останаха извън погледа на гарда.
Точно в този момент Кари измъкна револвера от ръката на Хаджар.
Само един изстрел ѝ бе необходим, за да неутрализира гарда; на челото му зейна дупка и той се сгърчи мъртъв на земята.
Вторият пазач вече се беше окопитил и се обръщаше към нея с насочено оръжие.
Кари отново ритна, използвайки Хаджар като трамплин, за да се изстреля във въздуха. Столът и иранецът се прекатуриха с трясък. Тя направи идеално салто, когато един куршум изтрещя и се заби в стената зад нея.
Още не бе стъпила на пода, когато натисна спусъка. Куршумът експлодира в гръдния кош на гарда и кръвта му бликна.
Кари се приземи до бюрото и хвърли студен поглед на бившия си пазач.
- Беше прав за военното изкуство.
В този момент тя дочу шум и се завъртя. Хаджар беше изпълзял изпод стола и стоеше притиснат към стената под плазмения екран. Когато вдигна сакатата си ръка към перваза в основата на стената, по кървящите му устни се плъзна триумфираща усмивка, подът под него се разтвори и го пренесе в тъмнината. Преди Кари да успее да реагира, капакът в пода се върна на мястото си и само една тънка, почти невидима линия в мрамора издаваше, че там изобщо е имало нещо.
Тя изтича до мястото и натисна перваза; въпреки, че една част от него помръдна под пръстите ѝ, нищо не се случи. Люкът имаше очевидно някакъв вид специално заключване или таймер.
Артефактът!
Тя заоглежда трескаво бюрото.
Металното парче не беше там!
Сигурно бе изхвърчало, когато тя се плъзна по повърхността му и скочи в скута на Хаджар. А после той бе използвал тайния изход, за да избяга заедно с него!
Като пусна една цветиста норвежка ругатня, Кари пъхна револвера в джоба си, вдигна оръжието на мъртвия бодигард и изтича навън от стаята.
Спираловидното спускане изведе Хаджар в малко помещение два етажа по-долу. Както в останалата част от крепостта, и тук беше тъмно, но след като объркването му премина, вече нямаше проблеми с ориентацията. Беше оборудвал стаята грижливо с всичко, което би му потрябвало, ако се наложи да използва аварийния изход.
Не че го беше очаквал, помисли си той, когато ръката му потърси заредените батерии на фенера, предвидливо оставен там. Не и от човек, който няколко минути преди това е бил негов пленник! Куобрас беше прав - Кари Фрост наистина беше много по-опасна, отколкото изглеждаше.