Той намери фенера и го включи. Стаята изглеждаше точно така, както я беше оставил. Бързо преметна торбата през рамо и пусна вътре металното парче, преди да започне да си избира оръжие.
Недъгавостта му го ограничаваше в известна степен да носи предимно малки и леки оръжия, но това не означаваше. че не може да ги използва. Избра си Инграм M11, малко по-голям от обикновен пистолет, но в състояние да избълва впечатляващите 1600 изстрела за минута. Точно това оръжие имаше специално приспособление: магазин, който стърчеше от основата на ръкохватката, и завършваше в барабан, удвояващ капацитета му. С една ръка презареждането беше нещо, което Хаджар предпочиташе да избягва.
Избра си още нещо. Развинти металната кука от металното капаче, покриващо пънчето на дясната му ръка... и го замени с назъбено острие.
Пилотът му беше на разположение - и в случай на спешност щеше да отиде до летището и да вземе чопъра. Хаджар имаше много врагове и нямаше илюзии, че крепостта е не- превземаема. Да избяга от опасността и да остави хората си да се оправят както могат, беше предпочитаната опция.
Но ако се натъкнеше случайно на някой от враговете си, искаше да бъде подготвен.
Нина изтича нагоре по стълбите и се озова в друг коридор - щедро декориран от човек, издигнал в култ червеното кадифе. Високите прозорци в двата края пропускаха достатъчно светлина и тя изключи фенерчето. През най-близкия прозорец успя да види околните планини; вторият гледаше към двора в центъра на крепостта.
В този момент дочу стрелба. Чейс и Кастил бяха влезли.
До слуха ѝ достигнаха бягащи стъпки - идваха към нея: сигурно някой беше тръгнал към помещението с генератора, за да възстанови електричеството. Тя се плъзна през тясната врата. Краткият поглед, който хвърли, преди да затвори след себе си и да потопи стаята в пълен мрак, ѝ подсказа, че това е библиотека: целите стени бяха в рафтове, отрупани със справочници и исторически томове. Хаджар очевидно обичаше да е добре информиран по отношение на артефактите, които продава.
С треперещи ръце Нина извади оръжието от кобура, насочвайки го към вратата и отстъпи. Стъпките се приближиха.
Ако вратата се отвореше в този миг, щеше ли да има волята да натисне спусъка?
Не ѝ се наложи да разбере. Стъпките заглъхнаха по стъпалата към сутерена.
С въздишка на облекчение тя отново светна фенерчето. Библиотеката беше може би доста добро място да се скрие. Бе малко вероятно приближените на Хаджар да изпитат необходимостта да проверяват исторически справочници точно по време на криза. Само трябваше да изчака Чейс отново да се свърже с нея...
Внезапно Нина замръзна объркана. Стаята изглеждаше много по-светла, сякаш фенерчето ѝ по магически начин беше удвоило силата си.
Изпълнена с ужас, тя се обърна.
На три стъпки от нея стоеше Хаджар, току що излязъл от помещение, скрито зад подвижен шкаф за книги, а през врата му висеше голям фенер. Той изглеждаше почти толкова изненадан, колкото и тя - макар и не чак дотам, че да забрави да насочи страховитото си оръжие към нея.
- Д-р Уайлд. - Той плъзна поглед отгоре до долу по тялото ѝ, преди да вдигне прикрепеното за дясната му китка острие към гърлото ѝ. - Радвам се да ви видя отново.
Дворът представляваше дълъг правоъгълник, главният вход се намираше в центъра на южната стена. От двете страни се издигаха големи мраморни поставки с декоративни растения, по три във всяка редица. Чейс и Кастил се прикриха зад една от тях, докато се ориентират.
- Сигурно тази врата води към килиите надолу - предположи Чейс, сочейки напред.
- Тя може да не е там - отвърна Кастил. - Може би ще е по-добре да се разделим и един от нас да провери горните етажи.
- Ами помощниците му?
- Все пак той е криминален престъпник, а не военачалник! Макар да има частна армия.
Вратата, която Чейс бе посочил, се отвори рязко и в двора излязоха петима въоръжени мъже.
- От друга страна... - Чейс направи гримаса и откри огън със своя “Узи”. Кастил се прикри зад растенията и се прицели. Двама от хората на Хаджар паднаха и кръвта им оплиска стените зад тях. Останалите трима се разцепиха - двама се втурнаха през двора, за да се прикрият зад диагонално намиращите се кашпи с растения, а третият се скри зад една точно срещу тях.
Чейс се огледа. Освен главният вход, най-близкият изход от двора беше серия от сводести френски прозорци в западната стена, но за да ги достигнат, трябваше да изминат почти четирийсет стъпки - и то без прикритие.