- Мамка му! Ако ни задържат тук достатъчно дълго, онези от долната порта ще ни притиснат отзад!
- А какво... - започна Кастил, но точно в този момент цветята над него изригнаха в буря от венчелистчета. - Excuse- moi! - извика той. - Какво ще кажеш за онези прозорци?
Чейс проследи погледа му - на десетина крачки в южната стена имаше два прозореца на височината на гърдите. Но всеки от тях беше широк не повече от две стъпки.
- Прекалено са малки, не мислиш ли? - Той преброи изстрелите от иранците, схващайки схемата. Единият се появява, изстрелва три куршума, изтегля се, докато другият повтаря процедурата...
Той спря за секунда, след което се показа извън прикритието си. Като по знак един от мъжете изскочи и се прицели в тях - колкото да се люшне назад и да изчезне извън полезрението им, когато един куршум от оръжието на Кастил експлодира в лицето му.
- Един по-малко. Ако успеем да ликвидираме и другия, ще можем да се прикриваме един друг, за да стигнем до онези врати.
Разлетяха се още невинни цветя. Кастил махна с ръка, когато по лицето му се посипаха нежни листенца с деликатен аромат, примесен с парливата миризма на барут.
- Добре поне, че нямат гранати.
- Да, и лошо за нас, че и ние нямаме! Можехме... - Чейс спря, когато чу предупредителен изстрел. - Мамка му, ти направо предизвика съдбата! Гранати!
Двамата мъже стреляха срещу прозорците, докато тичаха към тях. Зад гърба им една граната описа дъга от другия край на двора и се приземи с глухо тупване в пръстта сред цветята.
Стъклото се разби, когато Чейс изстреля поредица куршуми в него и после потъна бързо в тесния отвор. До него Кастил направи същото. Пуснаха оръжията си точно преди да завали стъкленият дъжд, прикривайки лицата си с ръце, когато избухналата граната откърти огромно парче мрамор отстрани на кашпите и вдигна във въздуха вихрушка от пръст, корени и стъбла. Смъртоносната градушка от метал полетя след двамата бивши войници, но Чейс и Кастил вече бяха от вътрешната страна.
Чейс се огледа. Помещението представляваше своего рода галерия със статуи отстрани. Ушите му продължаваха да звънят, но освен болката от падането на лакти и колене и по- резната рана в тила, не се чувстваше зле.
- Добре ли си?
Кастил намигна:
- Бил съм и по-добре! - Той вдигна лявата си ръка; скъсаният му ръкав разкриваше дълга рана, която минаваше през ръката му, и от която стърчаха нащърбени стъкла.
- Можеш ли да стреляш?
- Има си хас! - Той вдигна пистолета си. Чейс потърси своя, но го нямаше - сигурно беше изпаднал навън.
Той измъкна своя «Уилди» и се притисна към стената близо до счупения прозорец. Кастил направи същото от другата страна. Двамата иранци тичаха насам, очевидно възнамеряваха да влязат вътре и да ги пресрещнат.
Точен изстрел от ръката на Чейс отнесе долната челюст на единия от мъжете. Той се свлече на земята с треперещи крайници. Кастил стреля два пъти, улучвайки втория мъж в гърдите.
- Хайде - изсъска Чейс. Трябваше да намерят Кари и Нина. Бързо.
Кари беше сигурна, че Хаджар ще се опита да избяга от крепостта. Ако нейните спасители нападнеха главния вход, той щеше да се насочи към летището за хеликоптери, площадка, врязана в северната страна на сградата.
Тя свърза мислено маршрута, който бе изминала от летището до килиите, после от килиите до офиса на Хаджар. Спускане до другия етаж, после направо...
След като се окопити, един от хората на Хаджар се върна по стъпалата нагоре и откри, че шефът му го чака заедно с един неочакван гост. Както изглежда, днес бе Денят на красивите западни жени в крепостта.
Нямаше как да не забележи, че тази, с червената коса, вързана на опашка, наистина се нуждае от душ повече от русокосата, която бе видял по-рано.
- Отведи я - нареди Хаджар. Бодигардът я хвана за рамото и заби дулото на оръжието си в гърба ѝ.
- Къде е Кари? - попита Нина. - Какво си ѝ направил?
Хаджар отвърна с немигащи очи на въпроса ѝ и закрачи успоредно с нея. Около носа и устата му имаше размазана кръв.
- Какво съм ѝ направил ли? Би трябвало да ме попиташ какво тя ми направи! Ако знаех, че е толкова опасна, щях да вържа краката ѝ!
Нина бе озадачена, но нямаше възможност да пита повече, тъй като стигнаха до една чупка в коридора. Голям прозорец гледаше към планините и към хеликоптера на площадката долу. Витлата му се въртяха, увеличавайки скоростта.
Хаджар заповяда нещо на фарси на бодигарда и мъжът изчезна зад ъгъла. След това той се обърна към Нина:
- А ти стой тук! Изчакай приятелите си!
Той забоде острието в брадичката ѝ и зъбците се забиха в плътта ѝ. Тя простена.