Кастил, прикован от гледката на носещия се към него хеликоптер, изведнъж се осъзна и хукна към коридора в мига, когато витлото се вряза в каменния бордюр на прозореца и се разпадна. Една от перките се откъсна и се заби в стената отсреща само на няколко сантиметра над главата му.
Останал без опашка, хеликоптерът започна да се спуска неуправляемо. Хаджар изкрещя и хвана резервните прибори за управление, макар да разбираше, че няма шанс.
Перките на главното витло се разбиха на милиони парчета при сблъсъка с безжалостния бетон. Машината се килна настрани и се вряза с трясък в площадката.
Чейс се беше хвърлил върху Нина в опит да я защити със собственото си тяло.
- Добре ли си?
- Струва ми се, че съм мъртва - измърмори тя.
- А на мен ми се струва, че си добре. Но... О, боже, имаш остра нужда от душ! - Тя го перна с ръка. - Госпожице Фрост? Добре ли сте?
Кари се изправи на крака.
- Артефактът! Трябва да го вземем! - Тя изтича към стъпалата на площадката.
- Все още е опасно! - извика след нея Чейс, но прекалено късно.
- Mon dieu! - измърмори Кастил, гледайки невярващо забитата в стената перка. - Хеликоптери! Всеки път проклетите хеликоптери! Знаех си!
- Все още си жив, Хюго, така че спри да се оплакваш! Хайде! - Чейс се изправи. Нина тъкмо се канеше да стори същото, но той поклати глава. - Опасно е. Изчакай тук. - Той тръгна след Кари и Кастил го последва.
За негово облекчение хеликоптерът не се запали, но из въздуха се носеше силна смрад на гориво, а двигателят продължаваше да работи; счупените останки от перките на витлата се въртяха над смачкания фюзелаж. Корпусът беше килнат под почти четирийсет и пет градусов ъгъл, а носът му приличаше на счупена яйчена черупка. Кари беше вече до него, провираше се под въртящите се перки, опитвайки се да стигне до вратата.
- Мис Фрост, почакайте! - отново извика Чейс, докато тичаше по стъпалата към площадката. - Кари! Не е безопасно!
- Трябва да вземем артефакта! - отвърна тя и надзърна в кабината. Видя Хаджар отпуснат в седалката, от челото му течеше кръв. Ключалката изщрака и тя отвори вратата...
Хаджар неочаквано се раздвижи, вдигна дясната си ръка и я провря в ръкава на дрехата ѝ. Тя изпищя, когато кръвта обагри ярко белия плат и инстинктивно стисна раната с другата си ръка.
В този момент иранецът скочи от пилотското място и я блъсна по гръб, притискайки я към земята, опрял назъбеното острие, прикрепено към чуканчето на ръката му в шията ѝ. В другата си ръка държеше автомат МП.
- Свали оръжието или тя е мъртва! - извика той. – Веднага!
Чейс осъзна, че дори изстрел в главата не би помогнал в тази ситуация - ако Хаджар паднеше, от тежестта на тялото му острите зъбци щяха да се забият във врата ѝ. Тъй като нямаше избор, той пусна пистолета си. Кастил направи същото. Двамата изритаха оръжията си настрани.
- Добре - ухили се Хаджар. Като продължаваше да държи ръката си срещу шията на Кари, той се наведе и взе оръжието си, насочвайки го към Чейс и Кастил. - Тя все още ми трябва жива. Не...
Бст!
Един куршум се заби във фюзелажа. Всички вдигнаха очи. Нина стоеше до счупения прозорец и се целеше с автомата на мъртвия бодигард в хеликоптера.
- Пусни я, Хаджар! - извика тя.
- Нина, не стреляй по него! - предупреди я Чейс. - Ако падне, ще пререже гърлото ѝ.
- Пусни я!
- Не си използвала оръжие преди, нали? - попита подигравателно Хаджар. - Личи от начина, по който го държиш! Наистина ли мислиш, че можеш да ме улучиш, преди да я убия?
- Не се целя в теб! - отвърна тя.
Кастил вдигна вежди.
- Надявам се, че не си вдигнала оръжие срещу госпожица Фрост!
Гласът на Хаджар беше пълен с насмешка.
- Тогава какво?
- Целя се в резервоара за гориво. Който в момента гори.
Всички глави като по команда се обърнаха към катастрофиралия хеликоптер. Мръсен черен дим се издигаше от капака на двигателя.
Стреснат от новата опасност, Хаджар се дръпна, натискът на острието отслабна...
Което даде възможност на Кари да издърпа лявата си ръка и да отблъсне зъбците от шията си.
Тя усети лека болка по кожата, но това бе само драскотина. В следващия миг извъртя дясната си ръка и изпрати един каратистки удар в челюстта на иранеца. Неудобната ѝ позиция не ѝ даваше голяма възможност, но дланта ѝ бе достатъчно твърда, за да разбие зъбите му. Той изплю кръв и издаде клокочещ звук, залитайки назад. Кари се претърколи, а Чейс се наведе да върже Хаджар.
- Вземи металното парче! - извика той на Кари, докато се бореше с иранеца, стиснал китките му. Хаджар бе по-силен, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Освен това държеше смъртоносно оръжие във всяка ръка, докато Чейс разполагаше само с два юмрука.