Кари бързо се изправи, като държеше главата си наведена, за да избегне въртящите се перки. Тя се приближи към отворената врата на пилотската кабина.
- Не! Кари! Металът е в чантата му! - провикна се Нина.
Чейс погледна надолу. Хаджар беше преметнал през рамото си торба...
Краткото разсейване на вниманието бе достатъчно, за да даде на иранеца възможност. Движен от болка и ярост, той извъртя лявата си китка и натисна спусъка на оръжието си. От дулото на компактния картечен пистолет избухнаха пламъци, достатъчно близко, за да опърлят бузата и врата на Чейс. Кастил, който тичаше да помогне, рязко промени посоката си и блъсна Кари встрани, за да избегне куршумите.
Хаджар вдигна отново оръжието си за смъртоносен откос.
Два юмрука и една глава...
Чейс се засили и заби глава право в лицето му; чу се хрущене и от счупения нос на мъжа бликна кръв.
- Така ти се пада!
Пушекът от хеликоптера се увеличаваше, пропукването на пламъците се чуваше над воя на двигателя.
Без да изпуска китките на Хаджар, Чейс блъсна замаяния си противник.
- Хаджар! - извика той. - Горе рьцете! - И вдигна ръцете му във въздуха...
Хаджар осъзна какво ще се случи, но твърде късно.
Здравата му ръка и картечният пистолет, който той продължаваше да стиска, се превърнаха за миг в дъжд от кървава пяна и разбита стомана, когато Чейс го блъсна към въртящите се витла. Другата му ръка, въоръжена с назъбеното острие, бе сполетяна от не по-добра участ, осеминчовото острие се отчупи като дръжка на близалка, преди въртящата се перка да отнесе други пет-шест сантиметра от пънчето на китката му.
Хаджар се взираше ужасен и невярващ в кръвта, която течеше от ръцете му, после заби очи в англичанина, когато той го обърна към себе си...
Огромният юмрук на Чейс разплеска окървавеното му лице. Хаджар залитна назад и падна в пилотската кабина; в този миг Чейс дръпна каишката на торбата му.
Хеликоптерът изскърца зловещо.
Чейс се обърна и побягна. Кастил вече се беше отдалечил, за да се скрие зад стълбите заедно с Кари.
Първите езици на пламъците облизаха смачкания фюзелаж и се извиха към горната част на двигателя, докато хеликоптерът се килна накрая на една страна. Онова, което бе останало от перките, се заби в бетона и се разтроши. Керосинът бликна от спуканите резервоари и потече по горящия двигател...
Хаджар пищеше, но гласът му бе напълно заглушен от експлозията на хеликоптера.
Кастил и Кари се завтекоха към вратата в основата на стълбите. Чейс, на десетина метра зад тях, едва успя да се хвърли на земята.
От небето заваляха останки, но корпусът бе поел по-голямата част от удара. Най-едрите парчета се приземиха съвсем близо до него, а няколко по-малки се забиха в гърба и краката му. Той простена.
- Едуард! - извика Кастил и хукна към него.
- Мамка му! - Чейс се намръщи и хвана крака си. - Боли ме така, сякаш ме е ритнал някой побеснял кон!
Нина изтича до Кари.
- Добре ли си?
- Да, добре съм! - отвърна тя. Очите ѝ изразяваха благодарност. Двете жени без да се бавят се насочиха към Чейс.
- Взе ли артефакта?
- Добре ли са всички? - попита Нина в същия момент. Те размениха усмивка и ускориха крачка.
- Виждаш ли? Отново хеликоптери! - каза Кастил и махна с ръка към горящата развалина. - Два пъти за пет минути, единия път едва не ме уби. Дяволски машини!
- Хюго, млъкни! - каза Чейс уморено, докато куцукаше да вземе пистолета си.
- Къде е артефактът? - попита Кари.
Той й подаде торбата.
- Тук. Надявам се да си е струвало.
- Ето го. - Тя извади металното парче. Близките пламъци, отразени в блестящата му повърхност, го правеха да изглежда още по-лъскав. - Това е - каза тя и го подаде благоговейно на Нина. - Това е пътеката към Атлантида.
Нина го взе и се загледа в символите, издраскани в метала. Едновременно ѝ се струваха познати, различни и мистериозни. Тя вдигна очи към Кари.
- Не искам да ти развалям настроението, но преди да тръгнем да търсим Атлантида не бива да забравяме, че сме приковани в Иран.
- Не бих казал, че сме напълно приковани - обади се Чейс. - Видях нещо, което може да ни бъде от полза...
Останалите приближени на Хаджар се оказаха или мъртви, или бяха решили, че оцеляването натежава над лоялността към мъртвия им работодател и бяха избягали.
Групата не очакваше по-нататъшна съпротива и Чейс ги поведе към главния двор.