Фрост беше заинтригуван.
- Да разбирам ли, че думите, които не можете да преведете, са глозелски?
- Не. Всъщност приличат повече на йероглифи, отколкото на букви, и по-скоро са част от различна лингвистична система. Разочароващото е, че изглеждат познати, но не мога да разбера значението им. Може би са местна разновидност...
- Интересно. Кари, моля те, снимай тези знаци и ми ги изпрати, ако обичаш. Искам да ги видя отблизо.
- Разбира се, татко. - Кари взе артефакта от Нина и стартира програма, за да го фотографира с камерата на лаптопа.
Доказателството му хрумна още докато тя работеше.
- Кои са тези глозелци, док? Изучавал съм история, но никога не съм чувал за тях.
Нина се засмя.
- Не би и могъл. Защото те не съществуват.
Той погледна озадачено.
- Какво?
- Глозел е - поне до този момент - най-старият познат писмен език - обясни тя. - нещо като предтеча на няколко други, включително Винка-Тордос61 - Изражението на Чейс не се промени. - За които, предполагам, също не си чувал.
- Казах, че съм изучавал история, а не че съм взел изпита.
- Писмеността носи името на града, където е била открита. Всъщност, тук във Франция.
Кари приключи със снимането и остави металното парче, обръщайки го към Чейс, докато изпращаше файловете на баща си.
- Глозелските плочки са били открити в една пещера под селска нива през 1924-та година от Емил Фрадин. Тъй като били с по-ранен произход от всички познати досегашни езици, те били обявени за фалшиви. Но когато ги изследвали по нова технология петдесет години по-късно, се оказало, че наистина съществуват най-малко отпреди 10 000 години преди Христа.
Чейс подсвирна.
- Невероятно. Наистина са старички.
- Съществувала цивилизация, която използвала сложен писмен език в Европа, няколко хилядолетия дори преди древните гърци - каза Нина, - и тази цивилизация била достатъчно могъща, че да повлияе езиците на финикийците, гърците, евреите... дори на римляните и персите.
- И тази цивилизация... - Чейс гледаше артефакта, златистата отразена светлина осветяваше лицето му изотдолу - според теб е била Атлантида?
- Да - обади се Кари. - Както и според мен.
- В такъв случай и според мен. - Той се усмихна на Нина. - А как ще разберем коя е реката?
- Това е проблемът - отвърна Нина неохотно. - Не знам. Тази фигура на главния надпис - тя посочи малка група от седем точки, - изглежда представлява някаква мярка за разстояние. Следващите думи означават "юг" и '"запад”.
Чейс се наведе още по-близо към металното парче.
- Значи би могло да означава седем мили югозападно от нещо или седем на юг и после на запад...
- Точно така. Проблемът е, че не знаем какви мерки са били използвани, или дори към какво се отнасят - искам да кажа: коя е "нулевата позиция".
- Атлантида, предполагам. - Нина го погледна. Изглеждаше впечатлена. - Хей, известен съм с това, че отвреме навреме използвам мозъка си.
- Д-р Уайлд - каза Фрост, приковавайки вниманието на всички, - току що разгледах знаците. Не очаквах познанията ми да надхвърлят вашите и бях прав. Не ми е известен нито един от тях. Но - продължи той, - улавяйки мрачното изражение на Нина - ще уредя експерт по древни езици да погледне артефакта.
Лицето на Нина стана още по-мрачно.
- О! Значи повече не се нуждаете от мен...
Кари се засмя.
- Не ставай смешна, Нина! Ти си най-важният човек в цялата мисия! Всъщност, без теб нямаше да има мисия.
- Кари е абсолютно права, д-р Уайлд - увери я Фрост. - Вие сте незаменима.
- Настина ли? - грейна Нина. - Никога не са ми казвали нещо подобно преди.
- Обзалагам се на пет долара, че мога да позная нещата, които са ти казвали - подсмъркна Чейс. Кари и Нина го погледнаха.
- Нашият експерт може да дешифрира останалите букви, когато пристигне в Париж - каза Фрост. - И след като знаем коя река да търсим, ще можем да се подготвим за пълна експедиция.
- Няма ли да е по-лесно да изпратим снимките по електронната поща? - не се сдържа Нина.
- След последните ви премеждия не искам никой да вижда артефакта, освен ако не можем напълно да го контролираме. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.
- Имате право.