Выбрать главу

-      Мисля, че причината е видна - каза Филби и погледна предмета, който Нина носеше в обвивката му. - Вчера сутрин­та ми се обади не друг, а самият Кристиан Фрост, който ми съобщи, че си помогнала да бъде намерено нещо във висша степен забележително, но се затрудняваш да преведеш на­писаното върху него. Затова ме помоли да дойда и да ти по­могна. Беше по-скоро кратко съобщение, но... - Той поглед­на Кари. - Баща ви прави предложения, на които не може да бъде отказано.

-      Накарал е банковата ви сметка да набъбне по магиче­ски начин? - попита Чейс.

Филби го погледна неразбиращо.

-      Не, по-скоро прави щедри дарения на университета. Както и полет с частен джет! Не е нещо, което съм имал удо­волствието да изпитам преди.

-      Е, Джонатан - изгледа го Нина подозрително, - отко­га стана най-големият световен експерт по древни езици?

-      Наистина, Нина - отвърна Филби, - не съм искал да се тръби около мен, но се надявах да си прочела последната ми статия. Може да е нескромно да се каже, но е факт, че съм един от петимата топ авторитети в света по темата и оп­ределено най-добрият на запад. Макар да съм сигурен, че Рибсли в Кеймбридж не би се съгласил! - Той се изкиска на шегата си, но спря, когато осъзна, че никой друг в стаята не се смее заедно с него. - В такъв случай - продължи той, - ще мога ли да погледна онова, което си открила?

Нина внимателно остави артефакта на масата, а Кари нагласи една лампа, която да го осветява добре. Очите на Филби се разшириха.

-      О, това е... забележително е! - Той вдигна поглед към Кари. - Може ли да го взема?

-      Моля, заповядайте.

Филби взе артефакта и се опита да прецени теглото му.

-      Тежък е, но не е чисто злато, цветът е... златно-бронзов - не, може би по-скоро на злато и мед?

-      Думата, която търсиш - Нина наблегна на думата, - е орейхалк.

- Да не избързваме със заключенията. Правен ли е вече металургичен анализ?

-      Не на цялото парче - отвърна Кари, - но малка проба от него е изследвана, да.

- И?

-      И вярвам, че д-р Уайлд е права.

Нина хвърли самодоволен поглед към Филби.

-      Разбирам. - Личеше, че Филби иска да каже още нещо, но се въздържа. Той обърна артефакта. - Малка кръгла из­пъкналост от долната страна, както и на горната повърх­ност... а! - Усмивката му към Нина стана подигравателна: - Нина, разочарован съм! Сигурно можеш да преведеш това!

-      Преведох по-голямата част - сопна се тя. - Това е кар­та, указания за река и град. Не мога да определя останалите букви, но определено не са глозелски.

-      Ами, разбира се, че не са - каза Филби. - Но наисти­на! Как можа да не разпознаеш олмекските надписи?

Тя се вгледа по-внимателно.

-      Какво? Не са олмекски!

-      Не класически олмекски, но родовите прилики не мо­гат да се сбъркат. Не виждаш ли? - Той посочи няколко бук­ви. - Някои от символите са преобърнати или променени, но определено са...

-      Мили боже! - възкликна Нина. - Как съм могла да не забележа, по дяволите?!

-      Излиза, че са олмекски, така ли? - погледа Кари вни­мателно артефакта.

-      Господи, да! Искам да кажа, че професор Филби е прав, не са класическата система от символи, но определено са ва­риант. По-стар? - Тя погледна Филби за потвърждение.

Той кимна.

-      Почти сигурно. По-малко прецизни и може би с вли­яние от глозелските на някои места. Много странно. - Той се дръпна назад. - Глозелско азбучно влияние върху прото-олмекски йероглифи? Това може да поразроши доста перушини...

-      Кой или какво е олмек? - попита Чейс.

-      Ранна южноамериканска цивилизация - отвърна Нина. - Разцветът им е бил около 1150 години преди Христа, пре­димно по южния бряг на Мексиканския залив, но влияние­то им се простирало много по-навътре в сушата.

Чейс сви рамене:

-      А, онези олмеки.

-      Професоре - обади се Кари, - а какво се казва в оста­налата част от надписите? Предполагам, че можете да пре­ведете олтекските символи.

-      Със сигурност мога да опитам. Може обаче да не съм напълно точен; както казах, буквите не са съвсем същите като в традиционните форми... Ами, нека видим, нали? - Той сложи очилата си и се наведе напред, Нина направи същото от другата страна на масата.

Сега, след като знаеше какво гледа, тя се чувстваше не­ловко, че не е успяла да си свърши работата както трябва.

-      Този първи символ, не е ли... алигатор?

-      Алигатор или крокодил - произнесе замислено Филби.

Кастил се оживи: