- Не бих препоръчал да се плува дори и да ги нямаше. Сигурно е пълно и с пирани - а тези противни малки чудовища те сграбчват за пикочния канал щом само пуснеш малко урина във водата.
- Трудно би ми хрумнало да направя точно това.
- Е, прекалено си изискана, предполагам. - Чейс изключи фенерчето и продължи вече на висок глас. - Сигурно е по-добре да изчакаш и да го направиш след като поднесат основното ястие.
- Господи! - извика Нина едновременно отвратена и развеселена.
- Но още по-добре е да се увериш, че и аз не съм се присъединил... - той пъхна фенерчето в ръката на Нина и се вмъкна обратно в каютата.
Тя изду бузи.
- Боже, какво му става?
- Напълно в негов стил, не си виновна - успокои я Кастил, навеждайки се през перилата.
- Защо трябва да е толкова... груб?
За нейна изненада, Кастил почти въздъхна.
- Боя се, че е защитен механизъм. Опитва се да не се сближава прекалено много с клиентите си. Особено, когато те са... ами... - Той кимна към нея. - Привлекателни жени. Но не винаги е такъв. Когато за пръв път го срещнах, по времето, когато работеше в специалните части, винаги беше... каква беше думата?
- Любезен?
- Да, това е.
- Какво се случи тогава? - попита Нина.
Кастил я погледна засегнат:
- Не е моя работа да го обсъждам.
- Ти започна. Кажи какво се случи?
- Всъщност въобще не би трябвало да си отварям устата... Обещаваш ли да не ме издаваш, че съм ти казал? - Нина кимна. - Той... влюби се в жена, която трябваше да пази.
- И какво се случи? - Нина вече си мислеше, че знае отговора. - Тя... умря ли?
Кастил изсумгя.
- Разбира се, че не! Едуард не е чак толкова некадърен. Не, ожени се за нея.
- Бил е женен? - Това не бе очаквала.
- Да. Но... не трая дълго. Двамата бяха много различни и тя не се отнасяше добре с него. А после тя... ами... - Той погледна към вратата на кабината и понижи глас: - Имаше връзка. С Джейсън Старкман.
- Какво? - възкликна Нина. - Искаш да кажеш, че същият човек, който се опита да...
Кастил кимна.
- Работехме заедно в съвместни операции за НАТО. Джейсън беше приятел - може би най-добрият приятел на Едуард по онова време. После Джейсън изчезна и се присъедини към Куобрас по някаква откачена причина и тогава Едуард научи истината... Беше тежко време. Мислеше, че е бил предаден ог всички, на които е вярвал.
- Освен от теб.
- Ако Едуард не ми вярваше, кой щеше да го избавя от неприятности? - Моментът бе отминал; Нина бе наясно, че Кастил няма да се върне отново на темата.
Тя отново погледна към реката, този път със съзнанието, че самата тя е наблюдавана. Това я накара да потръпне. Изпи бързо виното си и побърза да се прибере на сигурно в каютата.
12.
„Нереида” вдигна котва малко след разсъмване, продължавайки змиевидния си път по реката. Нина не се събуди. Това стана едва след като ароматът на закуска проникна в луксозната ѝ каюта.
Бързо се изми и се облече и отиде на мостика. Кари беше там заедно с Чейс и Перез, разглеждаха една снимка на лаптопа ѝ. Хулио прокарваше гладко кораба през многобройните извивки.
- Добро утро, слънчице - поздрави Чейс.
- Здрасти. Какво става?
- Изпратиха ни последните въздушни снимки на въпросния район - каза Кари и обърна лаптопа си към Нина. Извивките и завоите на реката върху екрана бяха дори по-отчетливи. като детски драскулки. На местата, където Тефе правеше завой и се прибираше, създаваше кръгови острови, заобиколени от естествен ров. - Има четири района, които са най-вероятни за местоположение на град, ако се съди по терена.
Нина разгледа изображението. Яркозеленият покров на джунглата бе по-разкъсан на новата, с по-висока резолюция, снимка, разкриваща мъчителния намек за сенчестия свят отдолу. Тя увеличи една от четирите маркирани секции. В пролуката между дърветата се криеше сиво петно.
- Възможно ли е... отдолу да има развалини?
- Възможно е - отвърна Чейс. - Както е възможно да се окаже и скала. В такава джунгла можеш да скриеш цял товарен самолет и да не си сигурен какво виждаш, ако гледаш от въздуха. Единственият начин да се убедиш, е да изкаляш ботушите си.
Кари отвори една карта върху екрана.
- Според капитан Перез би трябвало да сме в състояние да прекараме "Нереида” на около три мили от въпросния район, преди реката да стане прекалено тясна за плаване.
- Това е много по-близо, отколкото си мислехме - каза Нина, докато разглеждаше картата. - Колко време ще ни отнеме да стигнем?