Перез погледна уредите.
- В момента се движим с дванайсет възела, но се съмнявам, че ще продължим още дълго с тази скорост. След още петнайсет километра ще се насочим към приток с много по-тесни брегове и ще се наложи да забавим. Но вчера постигнахме добро време, така че... Ако реката е с нас, ще ни отнеме към четири часа.
- Добре е да стане преди падането на нощта - каза Нина.
- Какъв е планът, когато пристигнем?
- От теб зависи - каза Кари.
- От мен?
- Това е твоя експедиция.
Нина поклати глава.
- Не, Кари, тя определено е твоя. Аз съм просто... не знам, може би консултант, съветник.
Кари се ухили.
- Тогава ме посъветвай! Какво трябва да направим, когато пристигнем? Ще изчакаме ли на кораба до утре, така че да предприемем изцяло дневно проучване, или...
Чейс плесна с ръце.
- На мен ми звучи добре! Хулио ще сготви отново, нали?
- Или пък ще се качим на "Зодиак" и ще започнем да търсим град веднага, след като пристигнем?
Всички очи се обърнаха към Нина.
- Ъ-ъ-ъ... да се качим на “Зодиак”, може би? - най-сетне взе решение тя.
- Добре - кимна Кари. - В такъв случай по-добре да се приготвим. Не искам да губим повече време. - Тя затвори лаптопа си и напусна палубата.
- Ах ти, непоправима работохоличке - обърна се Чейс към Нина. - Можехме да си прекараме още една приятна нощ на борда, ако не беше толкова припряна да търсиш този град! Не разбираш ли - щом си е стоял тук десет хиляди години, няма къде да избяга за една нощ.
- О, допускам - отвърна тя. - Но ти си толкова нетърпелив да открием това място, колкото и аз!
- Окей, може би съм. Но - тонът му стана по-сериозен - трябва да ми обещаеш нещо.
- Какво?
- Че ако намерим този град - а аз мисля, че ще го намерим; ти явно знаеш какво правиш...
- Благодаря.
- Тогава искам да ми обещаеш, че ще се държиш спокойно, става ли?
- Какво имаш предвид?
- Не искам всички да се побъркат и да престанат да се контролират, след което да попаднат в капан или да ги застигне някой откъртен камък.
- Гледал си прекалено много филми - подразни го Нина. - Както сам каза, градът си е бил там през всичките десет хиляди години. Дори и мястото да е осеяно с глупави капани, което е малка вероятно, механизмите не биха работили след толкова много време. Всяка част, която се е движила, отдавна е ръждясала.
- Знаеш какво имам предвид - каза Чейс леко раздразнен. - Просто не искам някой да се нарани, това е.
- Добре, добре. Ако видя нещо, подобно на капан, ще стоя далеч от него.
- Обещай.
- Обещавам.
- Добре. - Чейс се усмихна. - Между другото, това беше най-лошата имитация на Харисън Форд, правена някога.
- О, иска ми се да те чуя как правиш по-добра. С твоя кокни акцент.
- Кокни? - Той направи раздразнена физиономия. - По дяволите! Аз не съм кокни, аз съм йоркширец! Заслужаваш да те хвърля в шибаната река за това. Хм... - Той я погледна преценяващо.
- Не, няма да го направиш - отдръпна се назад Нина.
- Време е за плуване, док!
Тя извика и изтича, а Чейс я подгони с луд смях.
С гърлено боботене двигателите на "Нереида” спряха.
- По-нататък не можем да продължим - обяви Перез.
Според GPS-a те се намираха само на три мили от района, който ги интересуваше; малко по-близо от предвиждането на Перез, но неговите инстинкти по отношение на плаването бяха непогрешими. Не само лъкатушните завои на стесняващия се приток бяха прекалено гесни за навигация на дългата "Нереида”, но застоялата вода бе изпълнена с какви ли не остатъци. Макар Перез да се опитваше да ги избягва, няколко паднали дървета, които се носеха но водата, се блъснаха обезпокоително силно в корпуса.
Нина погледна през прозореца на палубата към джунглата. Тя изглеждаше по същия начин, както по време на цялото пътуване... но сега бреговете бяха много по-близо, което ги правеше много по-застрашителни.
- Пристигнахме четири часа преди залез - каза Чейс. - Достатъчно време да огледаме. По дяволите, може пък да излезем късметлии и да попаднем веднага на мястото.
- Ще е чудесно - кимна Нина. Тя бе прекарала по-голямата част от деня в климатизираната каюта, намирайки атмосферата навън прекалено влажна и задушлива.
- Господин Чейс, готов ли е вече "Зодиак”? - попита Кари.
- Всичко. Остава само да се натовари водата.
Всички се върнаха в каютите си, за да стигнат багажите си и да се екипират. Нина реши да вземе колкото се може по-малко, ограничавайки се до основното - вода, храна и репелент срещу насекоми, за разлика от Чейс, Кастил и Перез, които щяха да носят всички спасителни съоръжения, от които се нуждаеше екипът. Но тя спря, преди да вдигне раницата си, загледана в атлантския секстант върху бюрото. Пресегна се и замислено докосна медальона на врата си.