Да става каквото ще, реши тя; взе металното парче и го уви в опаковките му.
Кари почука на полуотворената врата.
- Може ли?
- Здравей! Разбира се.
- Да не си решила да го вземеш с нас? - попита я Кари, когато я видя да слага секстанта в багажа си. - Мислех, че ще го оставиш на сигурно.
- Така смятах и аз, но... - Нина сви рамене объркано. - Не знам. помислих си, че може да ни потрябва. Ако извадим късмет и открием нещо, може би ще мога да сравня някакъв текст с него, за да сме сигурни, че сме на правилното място.
- Според мен, сме. Сигурна съм.
Отвън се чу пронизително изсвирване.
- Хайде! Док! Готова ли си вече? - провикна се Чейс. - Размърдай си задника!
- Идвам. - Двете с Кари си размениха погледи, Нина преметна раницата през рамо и напуснаха каютата.
- Не ти ли е топло с това нещо? - попита Нина и дръпна ръкава на коженото яке на Чейс.
- Хей, щом е било достатъчно добро за Индиана Джоунс... Както и да е, аз се потя само когато се карам с някого.
- А колко често се караш?
- Откакто се запознах с теб - много повече.
“Зодиак" бе натоварен. Перез и Хулио го спуснаха в реката. Водата беше пълна с водорасли и мъртви листа и корабчето издаде глух плисък. Чейс потопи пръчка, разбутвайки изгнилите растения настрани, за да провери цвета на водата.
- Най-важното предупреждение за деня: не влизайте във водата. И категорично не пийте от нея.
- Но тя би трябвало да е напълно чиста - обади се Хамилтън, който бе облякъл яркочервена тениска в контраст със землистите тонове на дрехите на останалите. - Става въпрос за чиста дъждовна вода, без никакви замърсявания от човешка дейност.
- Ами, щом искаш, потопи една сламка и после я изсмучи.
Хамилтън изглеждаше смутен.
- Да не би да влизаме в блато?
Чейс въздъхна и поклати глава.
Качиха се на “Зодиак”. Чейс седна на кръглата кърма, докато Кастил запали извън бордовия двигател. Нина и Кари се разположиха една срещу друга зад Чейс. Салво, Хамилтън и най-накрая Филби се изкатериха на борда отзад. Седалки нямаше, но багажът със съоръженията за лагер, които Чейс бе решил да подготви за всеки случай - ги заместиха отлично.
Чейс махна на Хулио да развърже въжетата. Кастил изкара “Зодиак" внимателно встрани от кораба-майка, след което форсира двигателя и се понесоха напред.
* * *
- Исусе Христе - промърмори Чейс, - прилича ми на „Апокалипсис сега”. - В момента се намираха в изследвания район и търсеха място, където да слязат на сушата, но бяха затруднени от гъста мъгла. Въпреки, че бреговете бяха отдалечени на едва двайсет стъпки, лепкавата мъгла успяваше някакси да скрие дърветата и да задуши всеки звук. Дори постоянните крясъци на птици и животни бяха секнали.
Температурата бе спаднала забележимо. Нина си мислеше, че най-сетне ще изпита облекчение от тягостната, задушна горещина, но вместо това се чувстваше неспокойна.
Ди Салво и Чейс също притихнаха постепенно, двамата мъже напрегнато оглеждаха бреговете и нещо в позите им подсказваше, че се приготвят за действие.
- Какво е това? - попита тя Чейс, когато корабът направи поредния завой.
- Струва ми се, че си имаме компания. - Нямаше и сянка от обичайното му лекомислие.
- Еди - произнесе ди Салво тихо и посочи наляво. Нина проследи погледа на Чейс, но не откри нищо.
- Да, видях ги - отвърна Чейс.
Единственото, което Нина забеляза, бяха дървета.
- Какво?
Чейс посочи.
- Стъпки в калта.
Въпреки това тя не ги виждаше.
- Отлично - намеси се Хамилтън с обичайния си висок тон, с което си спечели раздразнението на Чейс и ди Салво.
- Точно на това се надявах! Ще сме първите, които ще се запознаят с това племе, нали Агналдо?
- Другите са се запознали с тях преди нас. - Гласът на ди Салво прозвуча зловещо. - Само дето не са се върнали да кажат на някого.
- Хюго - изсъска Чейс и направи знак с ръка през гърлото си. Кастил веднага изключи двигателя.
- Какво има? - прошепна Нина. В отговор Чейс само посочи напред.
Нещо изникна от мъглата, когато "Зодиак” се понесе напред. Предметите, както изглежда, плуваха над водата... докато облакът дим изтъня и те видяха, че предметите са привързани към бамбукови пръти.