Не, не бяха привързани. Бяха набити на тях.
Нина се сви от ужас, когато осъзна какво е това. Трупове. Скелетните останки от хора, повечето от плътта на които отдавна бе прогнила и изядена от дивите животни. Единственото останало бяха кости, парцали от дрехи...
Тъпият нос на кораба се блъсна леко в първия бамбуков прът. Чейс направи знак на ди Салво, който му хвърли едно гребло, преди да вземе друго за себе си.
- Откога са тук, според теб?
Ди Салво се взря напрегнато.
- Отдавна. От години. Последният път, когато съобщиха за изчезнал в този район, беше преди около седем години.
- Изглежда сме го намерили. - Чейс използва греблото и избута лодката встрани, след което започна да гребе. Пътят напред бе белязан от още ужасяващи знаци.
- Поразително - промърмори Хамилтън, вперил очи в първия труп, покрай който минаха, с изражение, примесено с отвращение. - Истинско изгубено племе, напълно изолирано от цивилизацията.
Нина присви устни.
- Имам чувството, че искат нещата да си останат по такъв начин. Това очевидно е предупреждение - стойте далеч от пас.
- Просто искаме да ги видим, не сме заплаха за тях - въздъхна Хамилтън. - Помислите си за всички антропологични факти, които можем да научим от тях.
- Ето защо предпочитам археологията - промърмори Нина. - Всичките ми находки са мъртви, не могат да те забият на кол... О, боже! - Тя отскочи, лодката се наклони и тя се хвана за якето на Чейс. - Еди, Еди! Спри лодката! Спри!
Чейс извади своя “475 Уилди Магнум” от кобура, преди да осъзнае, че Нина вика от въодушевление, а не от страх.
- Исусе, ще ми докараш сърдечен удар! - оплака се той и използва греблото си, за да спре лодката. - Какво има?
- Това тяло...
- Какво за него?
Тя посочи към един от труповете. Независимо от малкото, което бе останало от него - челюстта и едната ръка липсваха, - цялата свързваща тъкан бе изядена, дрехите бяха изгнили - но дори сред тази мръсотия от десетилетия, блясъкът на метал още се виждаше.
Значка.
Точно тя накара Нина да потрепери. Беше неуместно след толкова изтекло време... но все още притежаваше силата да те екове. Един дяволски знак.
Емблемата на хитлеровите SS отряди.
- Какво, по дяволите, прави това нещо тук? - учуди се гласно Чейс. - Нацисти? На това място?.
- Сигурно е някой от експедицията на Аненербе - отвърна Нина. - Аненербе е бил археологическият клон на SS - добави тя в отговор на объркания поглед на Чейс. - Нацистите изпратили отряди по цял свят да търсят артефакти, свързани с Атлантската митология - те вярвали, че арийската раса е произлязла от древните владетели на света, а всички останали са боклуци. Но експедициите им са били насочени към Азия, не към Южна Америка...
- Нещо ги е довело насам - обади се Кари. Тя посочи към раницата на Нина. - Може би същото, което и нас.
- Не, в това няма смисъл - намръщи се Филби при това допускане. - По времето на нацистите глозелските плочки са се смятали за фалшификати, никой не ги вземал на сериозно. Те не са били в състояние да преведат надписите. Трябва да е било нещо друго, нещо, което не сме видели...
Кари се взря в близките тела по-скоро с любопитство, отколкото с отвращение.
- От състоянието на тези трупове се вижда, че са умрели по едно и също време. Но тук има само четири. Твърде малък брой за една експедиция. На подобна мисия Аненербе изпращали поне дванайсет души.
- Може би тези не са успели да избягат достатъчно бързо - допусна Чейс. - Е, сега какво ще правим? Които и да са, не искат ние да се мотаем наоколо.
- Трябва да продължим - каза Кари твърдо. - Не сме изминали целия този път, за да се уплашим от някакво дивашко племе и неговите плашила.
- А, а, виждаш ли? - каза Хамилтън, размахвайки поучително пръст към нея. - Изборът ти на думи разкрива доминиращите ти културни предразсъдъци. Тези хора са живели в идеална хармония с обкръжението си в продължение на хилядолетия - и не би ли могло да се каже по същия начин за нас, че ние сме истинските плашила?
Кари изглеждаше толкова раздразнена, колкото Нина никога не я бе виждала.
- О, я млъквай, глупак такъв! - Ди Салво едва сдържа смеха си. - Господин Чейс, виждате ли място, където бихме могли да слезем?
Чейс напрегна очи през мъглата.
- Трудно е да се каже... може би има нещо на десния бряг. - Той отново започна да гребе, ди Салво се присъедини и двамата се опитаха да отклонят лодката от зловещите предупредителни знаци.
Покрай брега наистина имаше празно място сред плътната растителност и няколко минути по-късно "Зодиак” бе вързан. След като всички стъпиха на твърда земя, екипировката бе разтоварена и оръжието раздадено - за неудоволствие на Нина и оскърбление на Хамилтън.