- Вие сериозно ли допускате, че ще осъществим пръв контакт с тези хора под дулата на оръжие? - изкрещя той, когато Чейс подаде компактни автоматични пушки на Кастил и ди Салво.
- Ако съдя по състоянието на телата, бих казал, че те са били посрещнати с копия, така че - да - отвърна Чейс. В багажа имаше още една пушка; след като помисли малко, той я извади и я предложи на Кари: - Знаеш как...
Тя я взе.
- Колт Командо М4А1 5.56 милиметрова пушка за нападение, магазинът се зарежда с трийсет патрона, максимален обсег триста и шейсет метра.
Чейс беше впечатлен.
- Окей, добавям това към списъка с неща, които искам от една жена...
- Не ме ли искаш вече? Сърцето ми е разбито - изплака театрално Нина.
- Добре... - той погледна часовника си, - остават три и половина часа до залез, така че няма значение какво става или какво ще открием - връщаме се на кораба след три часа. Освен ако не разберем повече за нашите приятели, набуче- ни на колове, няма да строим никакъв лагер. Двамата с Агналдо ще направим патрул, Хюго ще ни гледа задниците. Всички останали ще се движат между нас - ще стоят близо един до друг, но без да се струпват на група. Нина, ти ще се движиш с госпожица Фрост. Изглежда смешно, но започвам да си мисля, че тя може да направи доста сносна втора кариера като бодигард. - Кари се усмихна и се изпъна като войник, смигайки на Нина. - Добре! Да тръгваме да намерим изгубения град!
- Какъв изгубен град? - попита Хамилтън, когато всички последваха Чейс и ди Салво. - Чакайте, има ли нещо, което е трябвало да ми кажете?
Отне им почти час, за да стигнат до първото от предполагаемите местоположения на града, и още двайсет минути за изследване, преди да стане очевидно, че там няма нищо. Онова, което на въздушните снимки изглеждаше като намек за бивша цивилизация, на земята се разкри като оголени скали, паднали дървета и игра на светлината.
- Е, не можеше да се очаква, че още веднага ще се натъкнем на него - опита се да успокои Чейс Нина, докато гледаше компаса и четеше картата. Под дърветата хващането на очертанията на GPS сателита беше в най-добрия случай проблематично. - Остава да проверим още три места.
- На какво разстояние е следващото? - попита тя.
Чейс посочи.
- Километър и половина, два. Ако побързаме, ще успеем да стигнем и до третото, преди да се върнем на кораба. А можем да се върнем и още сега. Помолих Хулио да пъхне нещо вкусно във фурната за нас...
Нина се усмихна.
- Съблазнително, но не.
- Добре. - Той повиши глас: - Продължаваме!
Групата се събра и всички се затътриха след ди Салво и Чейс.
Ди Салво преметна пушката през рамо и размаха едно мачете. След десет минути храсталаците се разредиха забележимо. Отвреме навреме той отсичаше по някой клон, но през повечето време пътеката беше чиста и това им позволяваше да се движат по-бързо от преди.
- Да, помислих си, че е прекалено хубава, за да е естествена - промърмори Чейс.
- Какво имаш предвид? - попита Нина. Тя и Кари вървяха на десетина крачки зад тях, спазвайки предупреждението да не се скупчват.
- Намираме се на пътека. Затова не се налага да си проправяме сами път. - И той посочи гъстата растителност от двете им страни.
Нина се огледа предпазливо за някакви белези на движение.
- Значи може да се приближим до индианците, идвайки от другата страна?
- Исусе, надявам се, че не. Не искам да си изпусна вечерята.
Те продължиха през джунглата, като се навеждаха под ниските корони. Мъглата все още се стелеше между дърветата, намалявайки видимостта до петдесет стъпки, дори когато гледката не беше блокирана от растителност. Внезапно ди Салво спря и вдигна предупредително ръка другите да сторят същото.
- Стъпки - каза той и се наведе.
Чейс приклекнало него.
- Откога са?
- По-малко от ден. Определено са на индианец.
- Откъде си сигурен? - попита Нина. Тя едва различаваше контурите на босо ходило в мръсотията и падналите листа.
- Пръстите са скосени от ходене на бос крак през цялото време. - Ди Салво стоеше и се взираше през мъглата. - Дори и да не открием изгубения град, очевидно е че става дума за племе, с което не е била установена връзка. Още една причина дърварите и фермерите да ме мразят смъртно.
- Не, това е просто невероятно. - Хамилтън избута Нина и Кари. - Ние наистина ще сме първите, осъществили контакт с това племе! След като установим мирна комуникация, ще можем да научим толкова много неща от тях...