В този миг едно копие профуча и се заби право в гръдния кош на Хамилтън и червената му тениска потъмня от кръв.
Нина изпищя. Очите на младежа се разшириха от ужас и коленете му се подкосиха. Той се килна, дървената дръжка на копието се подаде от гърба му.
Чейс и Кастил извадиха пушките си и се прицелиха в посоката, от която бе долетяло копието. Кари хвана Нина и я блъсна на земята, докато вадеше оръжието си.
Една стрела уцели дясната ръка на ди Салво, издялания от обсидиан връх се вряза дълбоко в бицепса му. Той изпусна мачетето си, извика от болка и се срути назад върху Хамилтън.
В същия момент във въздуха нещо се завъртя и изпука срещу главата на Чейс - след което се уви около нея.
Ласо.
Англичанинът започна да се бори и падна на земята, като сграбчи вървите, които се впиваха в плътта му.
Зад него Нина чу Кастил да се дави. Второ ласо и той бе хванат през врата; гърлото му бе стиснато от неумолимата хватка.
Филби се хвърли на земята до Кари и Нина. Само на сантиметри над главите им прелетя друго копие.
Кари отчаяно търсеше мишена, но не се виждаше нищо, освен мъгла и дървета.
Между високите дървета се мярнаха неясни силуети и тя завъртя оръжието.
Пук!
Нещо я удари отзад по главата. Не беше ласо, нито пък копие. Най-грубото от всички оръжия, просто камък - но хвърлен с прецизна точност и сила. Не беше достатъчно да я убие, но я събори на калната земя зашеметена и объркана.
Пушката падна от ръцете ѝ. Нина се взря в оръжието за момент, замръзнала от ужас. След което се пресегна.
Но прекалено късно.
Там, където преди секунда не бе имало нищо, освен джунгла, сега бе пълно с хора, изскочили сякаш изпод земята.
Тъмни коси, тъмна кожа, свирепи лица зад примитивните, но смъртоносни оръжия.
Всички те се целеха в нея.
13.
Нина едва се осмеляваше да диша.
Индианците се приближиха, като стъпваха тихо по мократа земя. Напред Чейс простена, Кастил продължаваше да се дави.
Най-близкият индианец сега се намираше на не повече от десет стъпки, копието с черен връх не трепваше в ръката му, готово да я прониже.
Нина погледна към оръжието на Кари... после отклони очи. Вместо това съвсем бавно свали раницата от гърба си и я отвори.
- Какво правиш? Да не си се побъркала? - изсъска Филби. - Вземи оръжието! Ще ни убият!
Тя не му обърна внимание, очите ѝ бяха фиксирани върху мъжа с копието. Сега стоеше на шест стъпки от нея. Още няколко и щеше да я прониже, без дори да изпуска копието от ръката си.
Пръстите ѝ докоснаха меката материя около метала. Без да отклонява очи от индианеца, тя извади секстантът от раницата и махна плата. Наведе глава в красноречив жест на подчинение, вдигна парчето орейхалк и му го подаде.
Тишина.
Тя вдигна очи бавно, сега мъжът стоеше съвсем наблизо. Широки стъпала с изкривени пръсти, отбеляза безполезно аналитичната част от мозъка ѝ. Ако възнамеряваше да я убие, това щеше да е през следващите няколко секунди...
Вместо това обаче той възбудено извика нещо на напълно непознат език. Един от останалите индианци му отговори, звучеше объркано. Езиците се различаваха, но емоционалните тонове звучаха по един и същ начин навсякъде по света.
Той грабна метала от ръцете на Нина. Тя се дръпна, когато върха на копието изпълни полезрението ѝ, само на сантиметри. Индианецът се приближи и грубо я дръпна да се изправи. В кръг около нея сега стояха най-малко дванайсет мъже. Останалите членове на групата бяха издърпани на крака по същия начин. Кари простена от болка, все още с разфокусиран поглед, а ди Салво издаде агонизиращ звук, когато индианците хванаха ранената му ръка.
Те знаеха какво е оръжие, осъзна Нина. Очевидно бяха имали достатъчно контакти с външния свят, за да се научат да разпознават модерно оръжие. Пушките бързо бяха отнесени настрани, а Чейс и Кастил бяха лишени от револверите си, преди въжетата около главите им да бъдат размотани.
- Нина! Кари! - извика Чейс. - Добре ли сте? - Един индианец вдигна обсидиановия връх на копието си до врата му. Чейс се зачерви, но млъкна.
- Кари е ранена - отвърна Нина.
- Не, добре съм - каза ѝ Кари замаяно. - Какво се случи?
- Дадох им артефакта.
Това накара норвежката бързо да дойде на себе си и тя погледна невярващо към Нина.
- Какво?!
- Помислих, че това ще ни спаси живота. Виж.
Кари проследи погледа ѝ и видя, че един от индианците държи секстанта на светлината и го разглежда почти с благоговение. Другите го наблюдаваха с изненада, като от време на време хвърляха по някой подозрителен поглед към своите пленници, докато те си разменяха въпроси.